Варна е градът, в който си струва да пуснеш корени

Хванала ме е морска болест. Но не оная, от която ти се повръща, а другата – от която не ти се връща. Лиших се от най-доброто време в София, когато задръстванията са кът, но така или иначе в този сезон няма закъде да бързаш и реших да проверя защо Варна е най-добрият град за живеене. Преди три години морската ни столица беше определена за такъв. Дори и да не си запознат с резултатите от проучването на Дарик радио и „24 часа”, ще видиш на няколко места билбордове на които го пише.

Радостта ми, че съм се отървала от столичните задръствания, уви, не трая дълго, защото и тук положението през лятото не е по-различно. И ако още се чудиш защо пък Варна да е супер градът, в който си струва да пуснеш корени, си задай и въпроса какво ще ти липсва там.

Нищо.

За разлика от другите градове, останали на следващите три места в класацията (Пловдив, Велико Търново и София), тук има всичко. И море, и морска градина, и зоопарк, аквариум, алпинеум, делфинариум, планетариум. Разнообразен културен живот също не липсва. Активен е дори и през летния сезон – опера, драматичен и куклен театър, летен театър, галерии, концерти, конкурси, фестивали, музеи. Ако пък не си любител на този тип културни развлечения, те чакат няколкото МОЛ-а, киносалони, много добри ресторанти с различна национална кухня и прясна риба, нощни клубове и хубава пешеходна улица (прочутото варненско гезме)... Тук са и най-големите знамена на Балканите – трикольора ни, гордо застанал до европейскoто знаме.

И ако най-много точки според това проучване получи Варна като безспорна красавица за нещо, което й е даденост - географското положение, то най-малко една точка от десет възможни взе за наличието на детски площадки и градини. Тук съм готова да поспоря, въпреки че не съм обикаляла междублоковите пространства, за да видя дали има достатъчно и качествени развлечения за малчугани, защото тях и в другите градове ги няма. За сметка на това наблизо е курортът Златни пясъци, който се е обособил като един балкански дисни ленд с атракциони - бънджи, въртележки, батути, стрелбища, виенски колела, айфелови кули, замъци, джунгли, разходки с лодки... Но най-важното – варненци си имат прекрасна Морската градина.

Една моя приятелка от Варна с малко дете през зимата ми говореше по телефона, че не излиза по цял ден от там. Много й се чудех на акъла, защото аз в София не можех да се задържа за повече от два часа в Борисовата, въпреки голямата й площ. Дори детето ми не се дърпаше много, когато тръгнех да го прибирам в къщи. По едно време помислих, че не му харесва да стои навън. Освен мръсотията, кучешките лайна и хвърчащите велосипедисти без специални алеи за тях, вниманието му нямаше от какво да се задържи.  Налагаше се да го стискам постоянно за ръка, за да не го отнесе някой каскадьор с колело или скейборд, да съм готова за бой с кучета и постоянно да го гледам къде стъпва и какво взима от земята.  Разходката ни преминаваше в един мръсен пясъчник, в който можеше да си събере фасове, в чакане на реда пред две-три счупени люлки и в търсене на здрава пейка в детския кът. А ако случайно му се приходеше до тоалетна, защото няма начин да стиска като голям човек, се прибирахме бързо-бързо, но пак с наакани гащи и не по-малко сговнясано настроение.

Разходка в Морската градина. Аз - скептично настроена. Детето – за всеки случай  в количката, докато огледам обстановката за бесни кучета. Едно не видях. Дори такова на каишка. Зачетох се в най-близката табелка: „Тиха алея за разходка на майки с деца” и отдолу бонус - указателен знак за тоалетна. Не бих повярвала, ако някой ми каже, че тези неща се спазват, докато не се вгледах в хората наоколо. Спокойни мъже и жени, щастливи майки, усмихнати хлапета. Няма ги бирените компании, ръчно свитите цигари. Липсват и забързаните минувачи с мрачни физиономии. Грижите са оставени за друг сезон. Или за друг град.

Казват, че в София, дори и от афишите, които четеш, можеш да станеш по-културен. То и да искаш да прочетеш нещо друго е трудно, защото плакатите са навсякъде, понякога дори и върху самите паметници.

В Морската градина минаваме през Алеята на възрожденците. На много малки плочи са изписани важни дати и събития от историята ни. За съжаление, само на български. Но като се замисля, най-вече ние имаме нужда да си припомняме кои сме. Другите, в по-развитите държави, сякаш си го знаят. Имат самочувствие. Докато се разхождах тук и моето малко се вдигна. Толкова тих и приятен парк за майки с деца в рамките на град няма никъде у нас.

Вече цяло лято съм във Варна и не се чудя защо приятелката ми не излиза от Морската градина. Казват, че има проблеми с озеленяването, с изсичането на дърветата, с това, че частта към „Евксиноград” се изкупува от частни лица... Ами, нека се изкупува, ако така ще се решат градски проблеми. Дай Боже, да я направят и още по-хубава!

Поинтересувах се кой архитект е проектирал това приятно място, граничещо с друго още по-приказно кътче - Евксиноград. И с двата парка можем да се гордеем, с тази разлика, че единият е отворен за радост на всички. Оказа се, че не са проектирани от българи.

Морската градина е дело на чеха Антон Новак. По инициатива на варненската община през 1895 г. започва подготовка за озеленяването на крайбрежната част на града и Новак е назначен за неин управител. Работи по генералния план на френския паркостроител Анри Мартине, който заедно с Едуард Андре проектира и оформлението на пространството около двореца „Евксиноград”. Скоро Морската градина си спечелва славата на най-красивия парк на Балканите. През 1879 година полякът Едвин Варшановски изработва първия план на Варна. Първите градски архитекти също са от странство. След Освобождението във Варна работят изключително много чужди архитекти и инженери от всички краища на света. Дали еклектиката придава модерен европейски вид на града, или го прави не толкова уникален е въпрос на вкус. Но факт е, че ние, българите, си го харесаме.

Защо обаче все чужденци са направили най-внушителните ни сгради, най-красивите ни места? Още като ученичка си спомням, че първото, което узнах за гимназията, където учех бе, че е проектирана от австрийски архитекти. Беше най-хубавата сграда в града ни. От край време сме канили специалисти от други държави да разкрасяват нашата. Лошото е, че понякога каним и такива да ни управляват... Все обичаме да си довеждаме някой друг да ни оправи положението. На времето са довели Батенберг от едно кафене във Виена да ни помогне. После пък си докарахме царя.

Чувала съм, че българските евреи, които са се преселили в Израел, недоумяват как така те са успели да превърнат пустинята в градина там, а тук, в родината им, ние сме направили тъкмо обратното. Продължавам да се питам къде са нашите ценни кадри, които имат волята да ни стегнат държавата и не само във Варна, а навсякъде да стане добро място за живеене?

Може пък те да работят в чужбина.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ПУБЛИКУВАНО ВЪВ ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=337877