Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2010 23:33 - ЕВКСИНОГРАД ЗА ПРОДАН!
Автор: svetlaivanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2552 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 19.11.2010 10:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Има едно място, на което ти минава главоболието. И как да не ти мине, когато мозъкът ти се проветрява сред над 400 вида уникална растителност, събирана по поръчка на Фердинад от всички краища на света.

И не само главоболието ти минава. Минералната му вода лекува кожни болести и страдания на опорно-двигателния апарат, а отлежалото бренди, което се произвежда там, е еликсир за душата.

На това място ти минава и лошото настроение, което си натрупал през зимата, защото гледката, с която се събуждаш е досущ като от рекламна картичка. Хората тук се поздравяват дори и без да се познават. Почти като в Мерано (Италия). Плажът е може би най-чистият по нашето Черноморие, а слънцето не залязва. Е, пак почти, или поне до края на деня, защото плажната ивица е изцяло с южно изложение и до късно вечерта не се образува сянка по цялата й дължина. Следва нощна гледка, която също не е за изпускане. Скандинавците и руснаците си имат бели нощи, а ние -  евксиноградски.

Това място е божествено, но не е само за богоизбрани, въпреки че на входа му стои стряскащият надпис „Резиденция”, а някъде може да прочетете, че е почивна база само на Министерски съвет. Намира се на 8 км от Варна. И ако тя е най-добрият град за живеене, то най-доброто място за почивка, според мен, е именно тук.

Бившата лятна резиденция на Княз Александър I Батенберг  първоначално е била наречена „Сандрово”. На 16 март 1882г. съгласно решение на варненската община, манастирът „Св. Димитър”, който се е намирал на същото място е дарен на княза за изграждането на дворец. Е, почти подарен. Срещу 50 000 лева (оценка на манастира).

След Батенберг лятната резиденция попада в ръцете на Фердинанд. По молба на първата му съпруга дворецът „Сандрово” (от италианското галено име на княз Александър Батенберг - Сандро) е преименуван в „Евксиноград”. Името е съставено от две части – древногръцкото наименование на Черно море „Понтос евксинкос” - гостоприемно море, и българската дума „град” или „Град на гостоприемното море”.

Заслугата за превръщането на малкия кокетен дворец в райски кът принадлежи именно на новият български княз Фердинанд, който го разширява и превръща мястото в ботаническа градина. Направени са корекции в духа на европейските традиции, осъществени от швейцарския архитект Херман Майер, немския Леерс и българския им колега Никола Лазаров.

След абдикирането на Фердинанд I през 1918г. Евксиноград става резиденция на Борис III до 1943г.

След 1944г. паркът и сградите са национализирани и превърнати в правителствена резиденция. След напускане страната на царското семейство през 1946-та имотът е под юрисдикцията на Държавен Съвет на РБ, от 1992  - на МС, от 1996г. – на УБО, от 1998г. – на МС и от 2005 – на вече несъществуващото Министерство на държавната администрация и административната реформа... От миналата година мястото е пак под „шапката” на МС.

Днес дворецът и паркът около него са достъпни и за простосмъртните. В изградената нова църква може да се венчаете, а в самия дворец (срещу достолепна като сградата сума) да направите сватбата си. Да се почувствате като истинска принцеса. Да се разходите сред гигантски живи палми, цъфнали магнолии, дори банан, покрай езеро с водни лилии, шадравани и оранжерии с екзотични цветя. Да поседнете под вековен кедър, да срещнете лисици, да поплувате в открития басейн или, ако е лошо времето  - в един от двата покрити, но пак с морска вода. Да поиграете тенис, боулинг, да тренирате във фитнес залата, на футболното или волейболно игрище. В двореца можете да видите редки картини на български и чужди майстори, царски подаръци от цял свят, автентични мраморни камини, внушителни френски полилеи, старинни часовници, инкрустирани със злато. После може да вечеряте на барбекюто на плажа или да погледате чайките от терасата на ресторанта, които се разхождат сами на девствен плаж. Имате възможност да пренощувате в една от петте вили, в хотел „Тунела” или в едно от 12-те просторни бунгала (всъщност те са си направо къщички) на плажа. Можете да се разходите с лодка или романтично хванати за ръка до фара. След това да ви направят масаж на стъпалата, да пийнете коктейл в бара на метри от вълните или вино директно от избата. Ще ви дойде добре и едно нощно къпане в 42-градусовата свободно течаща минерална вода. И накрая може да си сверите часовника със слънчевия в градината, подарен на цар Фердинанд от английската кралица Виктория.

 На времето за това място са се грижили над 380 човека...

А сега отворете очи и си представете, че в момента тези хиляда декара се поддържат само от 116 души персонал. С всяка година, с всеки ден консуматорите с претенции стават повече, а истинските ценители, уви, по-малко. Година след година Евксиноград губи от своята уникалност, като всяко нещо, за което средствата за поддръжка не стигат. Дворецът се руши. Паркът подивява. Само на градинарите се падат по 18 декара на човек. И това е парк, ботаническа градина, не селскостопанска площ. Две трети от работата е ръчна. Бюджетът и тази година е отрязан на половина. Гроздето повяхва по лозята, защото няма пари да се бутилира.

Хората вече не винаги се поздравяват, а и главоболието едва ли ще ти мине, като гледаш как този паметник на културата, историята и архитектурата се занемарява. Най-много да те хване хронично главоболие, ако го управляваш повече от десетилетие. Защото да стопанисваш държавен имот от 1000 декара почти без пари хич не е лесно. Питам г-н Капитанов (дългогодишния управител с хроничната „мигрена”) какво да напиша, как да помогна. „Пиши, че се продава” – с присъщото му чувство за хумор ми отговаря той. И веднага дава „заден ход”: „Е, да де, но това място няма цена”.

Препоръчвам ви да го видите и вие преди да е станало прекалено късно. Едно е сигурно - че това кътче е без аналог в границите на държавата ни и трябва да остане нейна собственост, защото е едновременно природен резерват и паметник с представителни функции, защото достойно ни представя пред света.

Приказката свършва. За жалост истинските истории не винаги имат „хепи енд”, понеже трудно правим нещо хубаво, за което да разказваме, но най-лошото е, че не можем да съхраняваме вече направеното.

 
----------------------------------------------------------------

 Публикувано във вестник "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=339577




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mimayordanova - Интересна статия...
13.09.2010 00:16
Интересна статия...
цитирай
2. ivkova - И ти...
13.09.2010 09:45
Здравей Светле! Гледам, че и ти се научи вече да провокираш със заглавието. Ставаш за журналист. Финала ти е много силен също. Явно от там е дошло.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 524842
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 416
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031