Прочетен: 2549 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2010 10:35
Нова акция. Арести. Скоро няма да им помним имената на спец операциите. То и не е и нужно ние да ги помним. Някои се радват на гледката. Има за какво да говорят и спорят. На чашка, пред приятели, в работата. С дни. Други не се вълнуват, трети казват, че категорично не приемат нарушаването на човешките права. За едни това са само зрелища и ПР, за други - време за разплата. Или просто фактология. Документален филм. Има и злоради. Такива, които потриват ръце и чакат неуспешния край. Най-лесната позиция. Негативен наблюдател. Черта, присъща на много българи. За да могат накрая да възтържествуват: „Аз нали ви казах...” Много е лесно така. Но до голяма степен заради това недоверие нещата не се и случват докрай.
Когато институциите от правоохранителната и съдебната система през годините са били като орела, рака и щуката от баснята на Крилов, сигурно ще им е необходимо повече време за да синхронизират своите действия. За да бъдат така ефективни, както са в развитите демокрации. Това е пречистващ процес. И за тях. И за нацията. Началото е сложено. Трябва обаче време. Хъс. И поддръжка от нас. Е, тук сме зле. Май повечето сме от тия, които се задоволяват само с хляб и зрелища. Вместо първо да питаме къде ви са осъдителните присъди, нека да потърпим и те ще дойдат. Този път има какво да чакаме. Започнаха действията. Ама пак виждаме само грешките.
Когато се допускат грешки, на никого не е приятно. Грубите арести, полицейското насилие, безкрайните опашки за новите документи за самоличност, мърлявите доказателства при задържане на престъпниците, безобразните нападки към съда, подигравките... Но трябва да разберем, че и полицията също не е за присмех. Ако някой беше нахълтал в моята спалня „по погрешка” и ми беше извил ръцете и вкарал в ареста, може би щях да му простя. Защото има грешка, но има и прошка. Все пак по-добре груб арест, предотвратяващ нечие убийство, отколкото учтива покана с фатален край.
Допускат грешки само тези, които предприемат действия.
Всъщност защо смятаме, че арестът трябва да е нещо любезно? Защо мислим, че всичко е ПР? Че ни промиват мозъците. Ами то, сивото ни вещество, ни го промиват още от училище. Всеки има право да ни покаже и разкаже неговата гледна точка. Нали затова и ние имаме очи и мозъци. Да видим и да я преценим. Дали е правилна, или напротив. Нали ние избрахме това правителство (не всички, разбира се, но повечето от нас). Нека да му вярваме. Иначе какво излиза - че не вярваме в собствения си глас. Че не вярваме на себе си. Аз също негодувам срещу отвличанията, убийствата, ширещата се корупция... Може потърпевшите от престъпността в повечето случаи да не са ангели небесни,
но кой от нас е?
Не трябва хората да се трепят като кучета. Затова нека имаме страх от полицията. Нека тези, които имат причина, да се страхуват от нея. Нека сме спокойни, че има кой да ни пази.
От край време псуваме политиците. Винаги ги избираме и след това казваме, че не са стока.
А кой от нас е?
Нека се замислим колко са хората в страната ни, които са пример за подражание. Все се връщаме назад да ги търсим, докато стигнем до Левски и Ботев. Защото тези хора не са между живите. Дори и да бяха – пак щяхме да се съмняваме, да ги предаваме, да ги обесим, разпънем на кръст или поне да ги обвиняваме, че си правят ПР...
Преди се оплаквахме, че управляващите нямат дисциплина, че са малко хората в парламента, когато се провеждат заседания. Сега, когато за първи път в демократичната ни история пленарната зала е пълна, казваме, че дисциплината не е най-важното нещо, че трябва народните представители да блестят с интелект, а не с добро поведение. Ами то, коректното отношение на депутата към задълженията му, също е признак за интелект. Защо сме устроени така, че да помним само лошото.
Кой от нас прави само добро?
Полицейска държава. Груби арести. Палки. Белезници. Нека да ги има! Мен не ме плаши това. Боя се от непълнолетните в дискотеките, от лошата компания във вечерните часове, от липсата на ред и дисциплина, от тъмните улички, от насилието и бруталността, която се вижда на заснетите от МВР кадри едва ли не на всеки ъгъл…
Въпреки подмятанията за полицейския химн всички виждаме, че поне днешната полиция няма да остане в историята ни само с песничката на Веско. Всички ще запомним акциите против престъпността и борбата с корупцията на това правителство. Всички ще признаем, че тази полиция не винаги спеше. Колкото и аполитични да сме, едва ли ще забравим и имената на повечето ни сегашни министри, и действията им.
А беше време, когато имената на мутрите се помнеха повече от тези на управниците...
------------------------------------------------------------------------
Публикувано във вестник "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=336190
Плурализъм? Свобода на словото?- СТРОГО ...
Русия, Украйна и Будапещенският меморанд...
13.08.2010 07:23
03.04.2012 12:43