Вървя по една от алеите на български черноморски курорт. Битпазар. Илиенци, или по-точно „златното Илиенци”, защото цените на стоките са умножени поне по три. Търговци със съмнителни физиономии бутат в ръцете ми разни дрънкулки. Ако имаш малко по-европейски вид и не те разпознаят, че си българин,  могат умело да те убедят да си купиш и „маркови” стоки. От „Адибас” до „Долче и Гергана”. Продавачите тук са по-досадни от афроамериканците в другите държави. Онези само кротко подреждат чантите си „Луи Вутон” на одеяла по тротоарите. И не ти подвикват, защото ги е страх да не ги подгонят.

Продължавам нататък. Ресторант до ресторант. Отначало  се чудиш къде да ядеш, после - какво ядеш. По думите на сервитьорите, които те приканват отвън, заведенията са кое от кое с по-добра кухня и програма. Някои обещават и специална изненада. И наистина вътре яденето, което ти носят, те сюрпризира и с вида и с вкуса си. Накрая и с цената.

Веднъж, в едно такова заведение си поръчах чушки с доматен сос и мусака. Пиперките бяха залети с кетчуп, а мусаката трябваше да гадая с какво е. При това направих поръчката на чист български. Така и не ме разбраха. Представям си какво щеше да бъде, ако бях англоговоряща например. На какъв език щяхме да се разберем? Сервитьорите  - сезонни. Без предварителна квалификация за такова място. И езикът, и обноските са им чужди. Нас, българите, малко ни жалят, но като видят чужденец по тениска и къси гащи, започват да издевателстват над него.

Някои кръчми имат двойни менюта. Едно за нас – българските туристи в собствената ни държава и друго с удвоени цени за чужденците. Горките. За доброто настроение на ядящите чушки с кетчуп се грижат и хората от програмата. Добре ориентирани в обстановката певци, дошли да изкарат по някой лев след зимния период на корабите, където са понатрупали опит на кои песни чужденците се радват най-много. В момента Шакира е на мода. Звучи отвсякъде. Даже и с мъжки глас.

От другата страна на алеята художници – факири. Могат да те издокарат като Джулия Робъртс и Ричърд Гиър,  или досущ като твоята снимка, само че все едно минала през фотошоп. На тези фотографии обикновено туристите са широко усмихнати - все едно им е много хубаво. Тези снимки за спомен май остават единственото място на което летовниците са широко усмихнати. Действителността е друга.

Бедни,  с нещастни физиономии ръфат хамбургери на групички с мръсни ръце. Седнали на единственото безплатно място – пейките. Или направо на земята. Иде ми да им кажа да ядат повече люто, за да не ги нападне някоя чревна или друга инфекция. Не дай си Боже, да им потрябва медицинска помощ. Не знам кое боли повече – да получиш слънчево изгаряне, или лекарите да ти одерат кожата. А може да го направят и таксиметровите шофьори. Тези, които не качват българи. Чакат като рибари с въдицата – да хванат златната рибка или поне тази с по-дебелия портфейл.

Същите окаяни групички туристи вечерта са в най-модния клуб за сезона. Доволни, че имат пари поне за пиячка. С купони, дадени от хотела, който по договор им е намерил и забавление. Бутат се в теб като овце без падар. Те и не знаят къде са попаднали. На другият ден спят с главоболие на плажа. И там не ми изглеждат особено щастливи от почивката си. Имам чувството, че винаги са пияни. Поне алкохолът им се струва евтин на фона на цялата въртележка.

И истински атракции не липсват – батути, стрелбища, виенски колела, айфелови кули, разходки с лодки... Такива въртележки, каквито никъде по света не са виждали. Завъртиш ли се на някоя от тях, свят ти се завива от цените.

Разказваха ми как някакъв пиян искал да почерпи две нашенски момичета в клуба. Те му взели българските левчета уж защото ги разпознават, а той не, и освен сметката си разделили под масата и останалата сума. В един от фризьорските салони пък, влезе една рускиня да си изскубе веждите за пет минути. Козметичката стоеше без работа, но не си мръдна пръста за пет лева. Каза на жената да дойде след един час и после пак я върна.

Над атракциите се извисяват красиви петзвездни хотели. Пълни са. Гледаш туристите по заведенията как цепят стотинката на две, делят супата на три и се чудиш кой ли спи в тия палати. Сигурно по-добрите туристи. Все се оплакваме, че те не идват в България. Все казваме, че нашите са бедни. А какво толкова им предлагаме? Не всеки може да си позволи да плажува под синьото флагче, което се дава за чист плаж и прозрачна вода. Не всеки може да си позволи да нощува под пет звезди.

Изводът – ако си беден турист, по-добре не идвай в България.

Не се излагай прекомерно на слънце, за да не изгориш и да не ти потрябва лекарска помощ.

Не се напивай, за да не те боли главата от фалшив алкохол.

Ходи за здраве, за да не ти вземе здравето някой таксиметров шофьор.

И накрая - не носи много пари, за да не ти ги вземат.

Чудя се с какво толкова сме известни. С прословутото българско трудолюбие? Да, бе! Япония на Балканите! Какво друго да правим в нашата страна освен туризъм? И то през лятото. Зимният няма как да върви с малкото къси писти и многото хора. Селският туризъм е добра алтернатива, но засега почти никой не иска да е пръв на село и последен в града. Все по-често си мисля, че по-малко срам ще изпитам да покажа на някой гост българско село с десет къщи, отколкото застроен плаж. В селцата има повече за показване – как се прави вино, как се гледат кокошки, как се дои крава, как се берат домати, как се плетат кошници... Но младите бягат от къра. В летния сезон - на морето.

Защо ли? Ами, къде по-лесно е да припечелваш от балами туристи три месеца, отколкото да копаш цяла година.


Публикувано във вестник "Стандарт".
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-07-
16&article=332615

докато те четях си мислех колко ди права, а веднага след това ми се прииска написаното да не се отнасяше за нашата страна. Но, уви, така стоят нещата, без перспектива да се мръднат към по-добро. Комерсиалността дойде на мода, и по пазарите, и по заведенията, и в душите на хората...Мисля си дали осъзнаваме, че от нас си зависи да виждаме друго, да Е друго...Отдавна съм незряща за такива гледки, това е единственият начин да съхраня себе си и нещо красиво, от старите ми спомени за китни морски градчета и хора с усмивки...И да, съгласна съм, че селският и еко туризма в България са по-добри от морския на този етап, имаме прекрасни природни дадености за подобен, а и хора с желание да развиват малък и среден бизнес в тези райони. Но и на тях трябва да се помогне, за да просъществува създаденото и да се развива за в бъдеще. Много може да се каже, това не изчерпва далеч всичко, което си мисля по темата...Благодаря ти за този пост, най-вече за посоката на мислите, които предизвика, докато четях...
Хубав ден с много емоция в него ти пожелавам :))))))