Аз съм от поколението, което почувства предимствата на демокрацията и да си призная най-вече чрез улеснението в комуникациите. През годините се радвахме на първите плоски телевизори, първите безжични телефонни апарати и джи-ес-еми в ръцете си. Когато в живота ни навлязоха преносимите компютри, и най-вече интернетът, се сдобихме с реална свобода, не само на думи. Такава, за която поколенията до нас не бяха и мечтали.

Сега от нас се учат родителите ни и нещата се обърнаха – вместо те да ни дават съвети от личен опит, ние им предаваме уроци за това как да се улесни животът им, като им помагаме да  усвоят новите технологии. За разлика от пенсионираните ни майки и бащи, при нас този процес стана  по-естествен, защото бумът на електрониката за бита се случи в ръцете ни, а не както при тях – в ръцете на децата им.

Младото поколение винаги е било инициатор за приобщаване на обществото към новите технологии. Напоследък забелязвам, че все по-малко младежи използват джи-ес-емите за разговор. Служат им само за бърза връзка. И то на тези от тях, които все още не са се снабдили с друг вид крайни устройства, които им дават възможността да са свързани по най-перфектния начин - навсякъде с нета и да разполагат с всички платформи за комуникация и бърз достъп до информация.

В последната година тази усъвършенствана техника ни предлага свободата да разполагаме не само с „глас”, а и с всички видове комуникации, да визуализираме събеседниците си и нещата, които искаме, да получаваме и изпращаме на мига големи обеми от данни. И всичко това да стига до голяма аудитория, а не както е с директния разговор по телефона – до един или малка група от хора.

Само преди година-две единствената възможност да си свързан навсякъде беше да имаш телефон. Доскоро „гласът” беше първа необходимост, за да разбереш нещо, което те интересува. Днес, „гласът” не е това, което беше. Едва ли някой скоро е звънял на телефона до справки или е използвал възможността да говори с група приятели. В мрежата вече пазаруваме и продаваме, питаме я за всичко и всички, запознаваме се, влюбваме се, завързваме приятелства, съветваме се, някои дори я ползват за самолечение (за ужас на докторите) …

Навлиза нов вид общуване, което ние, по-възрастните трябва да осъзнаем, за да не останем като родителите ни недоразбрани след още някоя година. Трябва да се научим да казваме много без излишни прикази, да ценим свободното си време – нашето и на другите.

Постепенно и при нас ще намалеят безсмислените разговори, които се водеха по телефоните и протяжните срещи на кафе. Защото чрез нета времето ни наистина се освобождава. Все повече хора не гледат телевизия, дори не си купуват тв-апарати, защото имат интернет. И най-вече имат много по-голяма възможност да видят само онова, което ги интересува. Не сме длъжни да спазваме определен час, за да научим новините или прогнозата за времето. Нито да сядаме пред телевизорите под команда за любимия ни сериал. Нито пък да се ровим в енциклопедии, речници и всякакви справочници. Защото: „Чичко „Гугъл” знае всичко.”

Разбира се, общуването чрез телефон не може да изчезне напълно и гласът в устройствата ще се запази. Но използването му ще намалява все повече. Особено с увеличаването на възможностите ни да сме непрекъснато в нета, независимо от времето и мястото, в което се намираме. Ще ставаме все по-независими. А свободното време ще ни кара да го запълваме. Как? С лавината от информация, която ни предлага глобалната мрежа. Да си осведомен означава да ставаш все по-начетен, а за да си такъв и да се вписваш в днешното общество, непременно трябва да придобиеш висока степен на компютърна грамотност. Кръгът се затваря. Изборът е да си в нета или винаги да си останеш  Off line.

---------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-09-16&article=381960