До скоро, изразът „ден година храни” се употребяваше в по-артистичните среди за новогодишната нощ. Всички добиваха настроение,  предвкусвайки двойните и тройни хонорари, които ще запълнят за известно време поизтънелите им кесийки.

Откакто икономическата криза започна да се усеща, този израз поизгуби от своето харизматично значение. С наближаващите избори и предстоящата политическа капмания обаче все повече хора разчитат, че това ще е денят, който ще ги нахрани. И са прави.

Изборите се превръщат в индустрия. Да вдигнат доходите си покрай кандидатите за президент и кметове разчитат стилисти, дизайнери, фотографи, коафьори, режисьори, оператори, ПР-и, търговци, печатари, разпространители, певци, музиканти, артисти, гримьори, просто известни лица и хора, защитаващи нечия кауза, тонрежисьори, озвучители, маркетинг-специалисти, имидж-мейкъри, работещи в социологически агенции, политически гурута или просто авантюристи, IT специалисти, купувачи на гласове, продавачи на гласове, организатори на изборен туризъм, шофьори, консултанти, шивачи, дори зъболекари и фитнес инструктори. Освен тях предизборните кампании за мести избори ще отворят за известно време нови работни места. Ще налеят в реклама, съответно в медиите свежи пари и ще опитат да омаят електората къде с джаз, къде с чужд глас, но най-вече с визия и обещания. Кандидатите ще ни накарат да вярваме, че са като едни малки богове и без тях сме изгубени. И донякъде ще са прави, щом голяма част от нас разчитат на тях да вземат заплати още преди да сме ги избрали.

Прочетох някъде, че изборите излизат около 25 милиона лева на държавата и още 9, ако има балотаж. Те обаче не стигат за нищо. Според мен около 200-300 хил. човека разчитат този ден да ги нахрани. Ако всеки от тях вземе средно по 1000 лева, ще са нужни още 200-300 милиона. Това са нерегламентирани, черни пари. Те идват кеш, излизат от единия джоб и влизат в другия, защото кандидатите се чувстват задължени да ги върнат. И не само да ги върнат, а да удвоят и утроят похарчените за тях пари. Така се получава един омагьосан кръг. За сметка на просперитета и избирателите.

И ако някои “дребни търговци” си мислят, че ден година храни, то други по-големи предприемачи са хвърлили стръвта и търпеливо чакат да хванат голямата риба.
-------------------------------------------------------------------------------Публикувано във в-к "Стандарт": 
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-19&article=378787

Много добър материал. Спомням си, че веднъж говорихме на тая тема...:)))

тук важи правилото: "Лява ръка- десен джоб". В Русия на това му викат haben sie gewesen. За да не е "взятка", защото някой може и да подслушва.