Хората си построиха къщите. Къде законно, къде не. Някои – направо кооперации. Да се чудиш да почиват ли отиват там или да живеят. Други скалъпиха „бидон вили“. С подръчни средства. Кой каквото намерил – оттук малко тухли, оттам ламаринка. По-нататък тоалетничка – между три бора близко един до друг, на които са заковани ламарини. До нея бунгало. До него приспособено за живеене автобусче. Всеки според възможностите си. Планина има за всички. Както и дърва за огрев.
И така. Хората си наредиха обиталищата толкова близко едно до друго, че да не им липсва градският навик да гледаш на съседа в чинията.
Направиха си и градини. Отначало – колкото да има салатка за ракийката. Поливаха ги с питейна вода. Тя обаче взе да не достига. А пък и виното не върви със зарзават. Тогава си докараха и животни. А с тях и кърлежи.
Накрая – къде без музика. И то ритмична, с тъпани - на живо. Тук няма вечерен час. Който иска да му е тихо, да не влиза в гората.
Сега доволно се разпъват трапези. Естествено, не на земята. Пред всяка къща – беседка, барбекю, дървени пейки, или каменни – отново според възможностите. Тук – там разхвърляни празни бутилки, бидони, стари джапанки, счупени мебели, торбички, торби, торбалаци. Накрая едно - две сметища за разкош. Или - за общите кучетата.
Това не е приказка. А можеше да бъде. Опознай природата, за да я обикнеш. Започни от Пирин планина, местността Синаница. Вече има и хотелче. Ще го познаете. Доста височко, като се има предвид разрешената височина на къщите в планината. Има и детско кътче. За малчуганите, които не искат да се чувстват като на планина. Може да полюлеете и вашите там. Един съвет - преди това ги напръскайте против кърлежи и ги предупредете, че тези кученца, които се разхождат като у дома си, не ядат само храна на гранули.
-------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Преса"
