Благодаря на всички, които ми писаха. Миналия път обещах да ви кажа защо според мен хората дават мило и драго да участват в подобни състезания. Не говоря за тези, които искат да поддържат славата си, а за онези, които се опитват по този начин да я заслужат. Ще използвам най-често посочваните от вас предположения:

Защото това е възможност да имат бързо 5-минутна слава
Тук бих се съгласила. Въпреки, че славата е най-лесно постижимото нещо в България медиите подават ръка най-вече на хора, готови да бъдат клоуни, да се съблекат и да се продадат за една пържола. И колкото пъти сте в състояние да го направите, толкова пъти може да умножите тези пет минути. Защото целият ни музикален бизнес се върти около стойността на пържолата и малко отгоре. Е, има и по-труден път, но ако изберете него, по-често ще ви показват среден пръст, отколкото ще ви подават ръка.

П.П. Все пак, ако участието в реалити състезание е единственият ви шанс да се запознаете или да пеете на една сцена с музиканти от ранга на Ку-ку бенд, признавам си - и аз бих отишла.

Заради повече участия
Ако искате да започнете и свършите в пиано-барове с нисък, крайно незадоволителен хонорар, напомнянето, че сте участвали в реалити донякъде ще свърши работа. Така ще подбивате заплащането на колегите ви с авторски репертоар, но пък ще се радвате на повече ангажименти от тях.

П.П. Който се прави на много известен да пее с билетчета за вход, нали така?

Заради евентуален договор с музикална компания или професионална реализация
Мили момичета и момчета, не се заблуждавайте! Договорът с музикална компания е като брака. Всеки обещава съюз в добро и зло, но си тръгва при първия по-сериозен вятър на промяната. Защото, когато вие станете по-известни от компанията, в която сте - ще направите своя. Ако пък се провалите - те ще се отдръпнат от вас. В момента, в който започнете да гледате кой взел повече, кой дал, "брачният" ви договор ще отиде на кино. Защото нищо не е такова, каквото изглежда на хартия (респ. в договор). Или каквото е обещано пред камерите. А при раздялата всеки губи по нещо. Остава главоболието, което в повечето случаи не си е заслужавало.

П.П. В българската попмузика няма и няма скоро да има сериозни инвестиции. Защото у нас музикалният бизнес (по-конкретно поп стилът) отдавна не е "секси". Пазарът ни е малък и в него се търси друго. Компаниите за поп музика нямат ясно изградена структура, нямат своя медия и едва издържат 2-3 имена, които са останали в каталога им. Тези, които все още не са избягали. Ще помогнат да се осъществи мечтата ви, колкото помогнаха на Марин, Невена, Светльо, Вяра, Виктория, Тома, Нора, Дидо, Мариела, Любена, Надя, Владо, Лора и всички талантливи хора, стигнали до финал.

Рано или късно ще разберете, че вариантът е да си направите собствен лейбъл или, казано на български, да се спасявате поединично. Ако сте талантливи и подготвени, вместо за разходи до малкия екран и обратно докато трае шоуто, подгответе поне една авторска песен и се представяйте с нея. Нещо, като да работиш за себе си. Тогава няма да имате нужда от участие в реалити.

Гледам огънчето в очите на повечето изпълнители - кандидати за слава и си мисля - защо му е на някой да му казват дали може да пее, или не, дали днес е бил добрият му ден, или не. Защо им е на хората да ронят сълзи - изгонени, поощрени или разочаровани? Това не е вашата игра! Не ви трябва одобрението на журито, а на публиката.

Последен П.П. Ако изберете професията музикант, бъдете готови да давате повече, отколкото да взимате. Което всъщност е най-хубавото.

А за това колко струва удоволствието да си певец, какво трябва да притежавате и има ли рецепта за успех, ще си поговорим следващия път