Помогнете на Япония със сърце и пари  
Светла Иванова

Слънце. Самураи. Силна нация. Култура. Гейши. Поклони. Кимоно. Суши. Чай. Ред. Ритуали. Традиции. Чистота. Рециклиране. Град без боклук. Мъничка японка. Хитачи. Японски хин. Модерни технологии. Правила. Работохолизъм. Дух. Меч. Източна философия на живот. Бъдеще. 
Ако е гатанка - всеки би я разгадал. С тези думи описвахме Страната на изгряващото слънце. Колкото и да ми се иска, не знам дали ще намеря толкова много и толкова красиви съществителни, за да опиша собствената ни страна. 
Земетресения. Цунами. Ужасяващи кадри. Радиация. Зарази. Облъчване. 
Хаос. Живот сред отломки. Жертви. Ранени. Безследно изчезнали. Оцелели. 
Временни убежища. Лишения. Радиоактивно замърсяване. 
Липса на вода и храна. Прекъснати ток и газ. Глад. Наведени глави. Притаяване под подадено одеяло. Поклон пред подадената ръка. 
Сиво. Тъмно. Черно. Траурно. Мрачно. 
Никога не съм си представяла, че ще използвам тези думи за една от най-силните нации. Никога не съм вярвала, че ще рисуваме днешния свят с такива цветове. Едно е да ги четеш в учебника по история, друго - да пишеш днешната история с тях. 
Не използвах думата отчаяние. Може би, ако ставаше въпрос за нашата страна, това щеше да е първото определение, с което щях да започна. А може би ние толкова дълго сме били отчаяни, че тази дума е станала част от ежедневието ни. 
Видяхме как един световен лидер в производството на технологии и машини оцелява. Може би си дадохме сметка колко малко сме подготвени ние за подобна катастрофа, не дай, Боже. Никой не е застрахован от природни бедствия.
Япония е далече, но тя е наш съсед на планетата Земя. В нещастието всички си приличаме. Защото то е еднакво за всички. Но който е преживял лична трагедия, знае, че в един такъв момент не толкова съчувствието и съпричастността, а реалната помощ имат значение.
Известни сме с гостоприемството си. Написахме много покани в нета за приемане на японски семейства. Някои от тях бяха бизнес насочени. Даже с цена за наем. От едни ти става мило, от други - мъчно. 
Преди броени дни се убедихме в силата на Фейсбук да обединява хората, да помага, да събира. Не съм сигурна, че поканите за приютяване на български език, както и молитвите са най-добрата помощ в този тежък за японците момент.
Според мен трябва още веднъж да помислим с какво можем да бъдем полезни. 
Пак преди няколко дни председателят на БЧК Христо Григоров обяви, че няма да бъде отправен национален апел за събиране на помощи за пострадалата страна. Защо? Този път (за разлика от Хаити) все още няма и съдействие от мобилните оператори за отворен кратък номер с SMS-и за набиране на парични дарения. Пак защо? Имаме все пак специално открита банкова сметка за солидарност. Тя е обявена в БЧК на адрес: www.redcross.bg 
Аз поставих на страницата ми този призив за помощ. Направих и каквото мога. Направете го и вие. Кой с каквото може. Отворете първо сърцата си, после портмонетата. И не забравяйте откъде изгрява слънцето.

П.П. Българският Червен кръст вече активира своя кратък благотворителен телефонен номер 1255, за да подпомогне желаещите да изпратят парична помощ чрез SMS съобщения. Стойността на един sms e 1.20 с ДДС. 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във вестник Стандарт:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-03-18&article=361196