По едно време всички се съсредоточиха в прогнозиране на нейната разрушителна сила, продължителност и мощ. Хората обръгнаха от прогнози. Започнаха да си живеят с тях като част ежедневието. Отначало и аз ги слушах. После не. Спрях да им вярвам и взех да ги приемам като прогнозите за времето. Но уви, времето, в което живеем.

Никой обаче не говори за ползите от тази криза. Уж човек като сбърка нещо си научва уроците, става по-силен, уверен и корав, но досега не съм чула нещо за поуките от Голямата депресия. Някой знае ли каква е била пречистващата роля на кризата 1929-33г. в световен мащаб? С какво ни е помогнала? Защо отново допуснахме тази грешка? Аз не съм финансист, икономист, историк, нито дори социолог... Нямам и исторически опит, родена съм много по-късно. Затова ще ви кажа моето лично наблюдение и изводи за случващото се днес на наша почва.

         Според мен общественият, финансов и икономически срив беше улеснен от моралния ни упадък. Към 2001-2002 до 2008-ма, всички сякаш започнаха да забогатяват. Всеки беше какъвто си поиска. Започна да се шири алчност, завист и борба за надмощие. Всеки се бореше за държавна подкрепа, привилегии и независимост от закона.

Започнаха да се издигат кули, но от ония, пясъчните, които лесно се събарят при прилив и отлив. Просперитетът беше лъжовен, но подемът беше повсеместен. Кулите се превърнаха в замъци. За някои те бяха строежите им на морето или в планината. За други и двете, умножено по две. Навсякъде се строеше. Всичко растеше. Имах чувството, че всички се превърнаха от строителни предприемачи в строителни магнати. От финансисти – във финансови акули.  От инвеститори – в инвестиционни компании. От имотни хора – във фирми за недвижими имоти. Строяха и продаваха. Продаваха и строяха. А тези, които не строяха, за да продадат,  предлагаха наследствените си земи и то на много завишени цени.

Така за известно време всички бяха доволни. Защото не се знаеше кой какъв е. Българинът си постигна мечтата. Да слезе от лъскавата си кола (на лизинг), да тупне на масата скъпия си телефон (на изплащане) и да живее на едро с взетия заем (срещу уж дребни месечни вноски).

В това фалшиво преуспяване мнозина си помислиха, че всеки е роден да прави бизнес. Че е лесно да се правят пари. Че от всяко дърво става свирка.

Но да си дойдем на думата. Кризата сурвака всички и изтръска джобовете им като нахално, всеядно дете. Е, поне тези, които не си бяха направили сметката. Или простичко казано – почти всички. Изми плявата. И всичко си дойде на мястото.

Стана ясно, че по време криза ще издържат, оцелеят и продължат

само най-можещите. Не плевелите. Ще изплуват тези, които създават действително необходим за хората продукт. Жизненоважен. Този, от който наистина не можем да се лишим.

Равносметката. Предпоставка за криза е създаването на един временен, непостоянен просперитет, предизвикан преди всичко от ненормалното и доста рисково наливане на капитали от страна на хора, банки и фондове в недотам обмислени проекти. Това роди не само неимоверно количество заможни хора, но разми и без това почти невидимите граници у нас. Границите между средната класа и състоятелните хора от една страна, и между средната класа и по-бедните части от населението, от друга.

Моят извод. Колкото и странно да звучи, тази криза и неминуемото последващо развитие ще допринесат най-после у нас да бъде създадена средната класа, която да бъде в основата на истинския просперите на обществото. Защото средната класа е като двигателя за автомобила. Тя е в основата на създаването и функционирането му и само от нейната мощност зависи колко бързо ще вървим напред.

Затова си мисля, че сега е моментът да се инвестира. За да вървим стабилно напред - в един добър двигател. Сиреч – да натиснем газта на собственото си развитие. 

----------------------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-02-25&article=358912