Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2011 12:24 - Желаното за действително
Автор: svetlaivanova Категория: Други   
Прочетен: 3269 Коментари: 0 Гласове:
3



 

Миналия петък водещият на предаването „Панорама“ зададе въпрос на гостите в студиото - кой е предметът синоним на българската идентичност. Сред тях имаше писател, депутат, настоящ и бивш министър. Всеки изказа своето предположение, желание, мнение, но не чухме еднозначен отговор. Защото такъв няма.

Или има, но не е за хвалба. Години наред свързват името ни с корумпирана държава. И, разбира се, че политиците ни биха изброили печените чушки, киселото мляко и дори киселото зеле, само и само за да извъртят отговора към желаното, а не към действителното.

Трябва да признаем, че за последните 2-3 г. престъпността у нас намаля. Е, не битовата. Но поне сякаш отвоювахме държавата от мафията. За съжаление обаче, отново сме водещи в класацията за най-корумпирана европейска държава. Ако преди двайсетина години имаше много хора, които не знаеха къде е България, то в последно време светът се глобализира с бясно темпо и откакто сме в Евросъюза, все по-малко са онези, които се питат къде сме. Но продължават да се чудят кои сме и с какво да ни асоциират.

И аз няколко пъти, докато съм била в чужбина, съм се замисляла с какво сме известни. Понякога в приятелски разговори са ме питали кое е най-характерното за страната ни, с кой продукт сме прочути. Дори само фактът, че чужденците задават този въпрос, ме кара да мисля, че отговорът никога не е бил ясен. Страната ни никога не е била свързвана с нещо конкретно, което умеем да произвеждаме само ние. Или поне – да го правим по-добре от всички други. Така както Франция  с виното, сирената и парфюмите. Швейцария с часовниците и шоколада. Турция със златото и с баклавата. Италия с пица и паста. Сърбия  - с вкусната си скара. И така нататък, и така нататък. А в нашите реклами дори наденицата ни е македонска.

Ако сме искали с нещо да се асоциираме – да бяхме хвърлили малко усилия поне по-добре да се рекламираме. От друга страна – реклама без покритие върви само докато не се сблъскаш с истината. Но каква е тя? С какво да се похвалим?

С българската маслодайна роза? Израснала съм в града на розите, но никога не ми замириса на тях, освен на празника на града, когато ги ръсеха от самолет над центъра.

Нашенско кисело мляко отдавна не ям, защото или ми горчи, или е пълно с нишесте и глутен, въпреки стандартите, които уж се опиваме да му наложим.

Български пипер никъде по света не опитах. Нито една чушка, наречена така, няма вкус на тези от градините на бабите ни. Купешките са само красиви.

Не се знае и коя част от известните ни тракийски златни съкровища е по-голяма - тази у нас, или изнесената зад граница. А и те са дело на хората, живели по нашите земи далече преди да имаме държава.

Прословутият туризъм на брега на Черно море показа и на най-бедните летовници, че това не е място, на което можеш да си почиваш. Сред кич, битпазар, лоша храна и обслужване. И толкова много бетон и стъкло, които те притискат отвсякъде.

Пистите на не по-малко застроените ни планински курорти не са повече на брой в цялата страна, отколкото тези на някое алпийско селце. Нито пък са по-добре оборудвани.

 Виното ни е кисело, а домашното му производство многократно надхвърля продукцията и на най-големите ни винпроми. Нямаме си нито осмо чудо, нито Айфелова кула. Нито Дисниленд, нито дори Софияленд.

Ракията ни не може да се мери (освен по градуси) нито с брендито, нито с грапата.

Красивите ни жени не спечелиха повече от шесто място в престижен конкурс за красота. Футболистите ни – четвърто на Световно първенство, ама преди 17 години.

Нямаме нобелов лауреат, нямаме Оскар...

Затова си мисля, че за да има изобщо с какво да се хвалим, е наложително първо да се преборим с корупцията. Това трябва да стане националния ни приоритет. И тази борба трябва да не е само на политиците и хората, които ни представляват пред света, а на всеки един от нас. Трябва да се превърне в цел, в задача номер едно за всички. За да има какво да разкажем за страната си, без да лъжем като в рекламата, че еди какво си е произведено по стара българска рецепта. Какво „шато” може да е написано върху етикетите на няколко марки вино в страна, където единственият замък е Баба Вида? Кого мамим с тия тарикатлъци?

И най-вече е задължително да си дадем сметка кога една стока се продава – когато е добре направена, или добре рекламирана. На нас ни куцат и двете.

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 524733
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 416
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031