Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2010 07:40 - Светът в краката й - към края на 12-та глава
Автор: svetlaivanova Категория: Забавление   
Прочетен: 2466 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 13.12.2010 07:41


(към края на 12-та глава)
----------------------------------------------------------------


Бях сама. Не знаех дали има прислуга в апартамента, но никой не се чуваше. Беше тихо и много чисто, обаче имах забележки към подредбата. Твърде натруфени мебели. Крещящи витрини, пълни с вещи и скулптурки от всякакво естество, мили спомени от пътувания в чужбина, но подбирани без никакъв ред и вкус. За половин час набелязах няколко картини, ама сред толкова ненужни и разнородни вещи ми беше много трудно да ги определя като акценти.

Стигнах до тяхната спалня. Беше така лъсната, като че ли никой не спеше там. Будоар. И тук си личеше кичозният вкус на домакините. Подредена с много скъпи мебели, които бяха съвсем различен стил от останалите в апартамента. На тоалетката гъмжило от всякакви неща. Парфюми, сенки, пудри, четки, часовници, гривни, кутийки, пръстени и други бижута…

Прииска ми се да ги пробвам. Ослушах се. Все още не се чуваше никой. Бях се накичила с няколко пръстена и блестящо колие и се кълчех пред огледалото, когато чух крясък. Някой ме бутна. Аз паднах върху спалнята. Нещо се хлопна. От уплаха зъбите ми тракаха. Обърнах се. Някаква надупена жена настървено ровеше в едно от чекмеджетата на тоалетката.

Първото, което видях бяха очите й. Щяха да изхвръкнат от очните  ябълки. Толкова бяс не бях срещала. Започна да вика и да размахва някакъв черен предмет пред мен. Отначало нищо не й се разбираше. Опитах се да кажа нещо, но тя явно не ме чуваше. Само повтаряше: „Горе ръцете, горе ръцете”.

Пистолет. Насочен към мен. Леко се напиках в гащите. Сигурно съм като кучетата. При силна възбуда и стрес по мъничко се изпускам. Беше абсурдна ситуация. Тя не спираше да крещи. Започнах и аз да крещя, но тя не ме чуваше. Не можех така да умра.

Станах. Ударих й един плесник. Не помогна. Даже влоши ситуацията. Вече усещах, че ще ме гръмне. Очите й от гневни станаха безумни. След две-три натискания на спусъка във въздуха все да стихва. Явно беше разбрала, че има някакъв проблем с оръжието и се опитваше да го оправи.

         Блъснах я силно и минах покрай нея. Отворих бързо няколко врати, докато намеря изхода. Хлопнах вратата на апартамента и застанах пред асансьора. Когато дойде на етажа, в него беше Кръстев.

-       Къде отиваш? Защо не ме изчака?

-       Някаква бясна кучка ми налетя с пистолет вътре. Ебаси лудата

история!

-       Ами това сигурно е жена ми. Прибрала се е по-рано.

-       Ми като ти е жена, иди си я успокоявай. И повече не ме кани у

вас, че е опасно за живота.

Качих се в асансьора и си тръгнах. Махнах на едно такси и седнах на

задната седалка.

Още бях бясна. Явно жена му беше супер истеричка. Ама и аз пред това огледало…

Видях, че пръстените и колието бяха останали у мен в суматохата.

         Казах на шофьора да спре за малко. Излязох. Запалих цигара. Чудех се какво да правя. След този скандал ми беше неудобно да звъня на телефона на Кръстев. Гащите ми бяха мокри и исках по-бързо да се прибера.

Звъннах на Р. Реших, че така е най-добре. Говорихме дълго. Отначало не можеше да разбере какво е станало. После обсъдихме как да оправим нещата. Обеща да говори със съдружника си и да реши проблема.

Таксиметровият шофьор вече беше изнервен от чакане. Тоя пък какво иска? Нали му се трупат точките на апарата. Качих се обратно. Сметката ми беше скочила баснословно. Обирджия! Поне да не правеше такива физиономии. Един лев отгоре нямаше да види!

Още не бях стигнала до нас, когато Р. пак се обади и ми каза, че всичко е О.К.. Утре щяхме да се видим с Кръстеви на вечеря и ще изгладим недоразуменията.

В къщи се изкъпах. Не ми се правеше нищо. Сипах си една водка. Стопли ме. Втората влезе по-леко. Явно ми е ден за пиене. След половин час ходех гола из ателието. Смеех се и си говорех сама. Всичко ми се виждаше адски комично. Апартаментът, зейналата уста на жената на Кръстев от която хвърчаха пръски, крясъците й, пистолетът, моето напикаване. Ебаси филма!

Денят свършваше.

Водката също.

Легнах на дивана и съм се унесла, мислейки пак за случилото се.

Никак не изглеждаше реално. 





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 524800
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 416
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031