(от средата на 9-та глава)
-------------------------------------------------------------------------
- К’во ме гледаш?
- Това притеснява ли те нещо?
Привлече ме към себе си, както беше прав. Устата ми се заби точно в ципа на дънките му.
Избутах го.
- Не, аз никога не се притеснявам. Изчезвай!
От начало мислех, че просто се закача. Обаче не намирах нищо приятно в закачките му. Посегнах за цигарите.
- После ще пушиш.
- После? Ще пуша, когато ми се пуши.
- Помогни ми малко… - взе да се разкопчава.
Ама, че гнусотия! Откъде попаднах на тоя?! Не знаеше как да си поиска даже. Изсмях му се.
- Нещо смешно ли казах?
- Абе, я се разкарай от тука.
- Свали я - започна да ми дърпа блузата.
- Какво правиш бе!? – изкрещях му.
Не знам как го направи толкова чевръсто, но ми изскубна блузата
през главата. Инстинктивно се хванах за циците. Беше ги пипал, но още не ги беше виждал.
- К’во се пазиш толкова? Ако исках, досега щях да ги видя…
Разкопча си дюкяна. Извади го. Изхилих се. Сетих се за Гочи Лудия.
Досмеша ме още повече. Прихнах. Пепи се смути. Не знаеше какво да прави. Докато хихиках, все още си мислех за Гочи.
Когато бях малка, в квартала, една от атракциите беше Гошо Лудия. На галено му викахме Гочи. Беше доста по-голям от нас, но не му личеше. Забавеното му умствено развитие като че ли не му позволяваше и да остарява физически. Несъразмерното му тяло беше като раздут плондир. Постоянно влачеше краката си и затова често гуменките му бяха скъсани. Винаги ходеше облечен с анцуг, като долнището препасваше на големия си корем с книжен канап. Не умееше много добре да говори, но вечно се усмихваше и беше добряк. Много обичаше дъвчащи бонбони. То, така и така си отделяше непрестанно слюнки, та камо ли като мляскаше бонбоните. Ставаше направо наводнение. Сам по себе си беше атракция, но ние му бяхме намерили и цаката. За пакет дъвчащи бонбони и срещу паролата: „Гули-гули” си показваше пишката. Първите пъти, когато си я извадеше, ние със съседските момичета се разпищявахме и разбягвахме. След това взе да ни става интересно. Гледката в никакъв случай не беше естетична, но вродената детска жестокост, любопитството и желанието да се похвалиш пред колкото се може повече приятелки и да ги заведеш на тази атракция ни караше да го правим по-често и по-често.
- Гули-гули – подвикнах на Пепи хилейки се, въпреки че и без
„гули” си го беше показал.
- Какво ти става?
- Гули-гули – повтарях.
Вече се смеех диво и истерично.
- Ти луда ли си, ма?
Обърна се. Започна да се закопчава. Явно го бях смутила. Побърза да
си тръгне. Както и да съм го обиждала на пияна глава снощи, му е било малко. Разликата между него и Лудия беше огромна. Гочи не се навиваше да си показва хуя всеки път. Даже и срещу бонбони. Имаше си настроения. А този, ако можеше, нямаше да си го прибере.
