Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2010 09:42 - Забранено до 18! - Последна, 45-та глава
Автор: svetlaivanova Категория: Забавление   
Прочетен: 29682 Коментари: 7 Гласове:
6



45

 

На другия ден имаше голям банкет на фирмата му. Десетгодишнина. Този път се нагласих.

Ресторантът беше пълен с негови колеги и колежки от фирмата. Започна една цветна програма. Такава, каквато имаше на времето само във вариететата към хотелите и цирковете - фокуси, оркестър с певец, стандартни танци, въртяща обръчи жена,  мускулест мъж, който гълташе огън и мушкаше пирони в носа си и най-различни музиканти. Група с певица, някакъв хор, тетки изпълняващи руски народни песни и накрая цигани, пеещи музика за душата – от оная руско-циганската, каквато чух за първи път в Сандоновските бани. Започнаха към седем вечерта и не спряха. През цялото време програмата беше прекъсвана от всеки, който искаше да се изяви и да покаже на другите колко е пиян вече, като лапне микрофона за поредния протяжен тост. 

През цялото време трябваше да отблъсквам нагли колеги на моя човек, които не се съобразяваха, че не съм сама, а постоянно идваха да ме канят и дърпат да танцуваме. Целуваха ми ръката, правеха ми комплименти, а някои дори се пробваха с почти неприлични предложения. Излъжеш ли се един път да станеш да танцуваш с някого - няма да те остави на мира цяла вечер. Моят руснак също се отпускаше на дансинга, но беше много смешен, защото изглеждаше най-несръчен от всички и само махаше с ръцете, като че ли играе българска ръченица и пристъпваше тромаво от крак на крак, извън всякакъв такт. Някаква зачервила бузките девойка се беше лепнала за мен. Струваше ми се, че е лесбийка. Пуснаха една песен, която ми хареса.  Станах да танцувам с Лена с румените бузки. На припева се повтаряше нещо, като „лесбинка”. След малко на всеослушание реших да кажа, че и аз съм запомнила и харесала нещо.

-       Можна ету песню закажем - „Лесбинка”.

Избухна всеобщ смях. Не съм произнесла правилно името на

песента. Казвала се „Лезгинка”, не „лесбинка”. Лена ме нарече „палавница” и започна да ми се мята на врата по-често.

         Прибрахме се пияни и изморени от банкета. Поне аз. Руснакът пак ми налетя да правим секс. Сигурно, ако мъжът до теб не те пожелава, е обидно, съмнително и притеснително, но и обратното без мярка също не е приятно. Опитах се да му обясня.

-       Сексът не е всичко на този свят. Не мога да живея само, за да

правя секс. Не се чувствам добре тук. Нямам работа, а и да знаех езика добре, какво мога да работя?

         Руснакът ме гледаше като сърдито дете. Разбираше всичко.

-       Я тебя люблю. Хочу быть с тобой. Ты прекрасна! Всем нравишся.

-       Аз не искам всички да ми харесват. Искам аз да се харесвам и

човекът, с когото живея, да ме харесва.

         Той пак ми налетя.

-       Я тебя хочу. Ты мне нравишся…

Този път нямаше да му разреша да правим каквото и да е било. Само

като ми посегнеше, имах чувството, че ме изнасилва. Отвращаваше ме алкохолният му дъх, смесен с миризмата на някой и друг кариес, руската му блудкава физиономия, русото ретроперчемче настрани, това, че не можем да си говорим нормално на един език и постоянно станалият му търсещ дупка член. Секс-маниак! Жена му сигурно, ако беше останала да живее с него, нямаше да се размине само с две деца. Странни ми бяха хората, разведени с две деца. Ако едното се е получило без да мислят, другото как ще го обяснят? Защо да се развждаш, ако вече имаш две деца от един и същ мъж? След като се беше сдобил с поколение и мислеше само за себе си и за секс, стигнах до извода, че на този ебльо не му трябва жена, а дупка.

Чувствах апартамента му като чужд и не можех дори да се затворя сама в някоя стая. Плачеше ми се. Исках да се усамотя и да направя равносметка на живота си. Имах нужда да споделя с някой какво ми е на душичката.

Звъннах на наш’те и реших да им кажа някаква полуистина за положението, в което се намирам от известно време.  Че съм в Москва, за да продавам картини, но не ми върви и се прибирам. Е, поне започнах и завърших с истината, като им спестих поредното ми любовно разочарование. Но как щях да кажа на руснака, че не издържам да живея по този начин. Той не веднъж ми беше развивал теории за това колко е трудно да живееш в Москва и че аз съм голяма щастливка. По цял ден съм можела да рисувам, да се разхождам, да готвя, да подреждам, а вечер да се забавляваме, като пием водка и гледаме картините ми. После той да ме мушва като награда за доброто поведение, а на другия ден да не мога и да ходя.

Наляхме си пак. Бяхме си допаднали само в чашката. Всяка вечер пиехме докато заспим. Семейство пияници.

Пуснах телевизора, въпреки че вече ми се повръщаше като чуех руски език. Пак повтаряха някакво измислено предаване, където на хората им се случват най-невероятни неща. После, като изслушаш историята до края ги съжаляваш, защото разбираш, че това са пълни глупости, изиграни от нереализирани актьори. Сигурно тази телевизионна изява е била най-интересното нещо в живота им, измислено от някой  сценарист с безкрайна фантазия. Предаването беше като сериал и завършваше винаги с тъпа поука. Защо не измислят поне изводът накрая да е реален, за да има смисъл от това измъчено шоу?

Правех се, че гледам историите на хората, а се опитвах да разбера моята. Какво ме чакаше, ако остана да живея с този толкова далечен от мен човек и живота, който ми предлагаше?

Самотата е ужасно нещо. Бях я изпитала не веднъж. Тя ражда страх, самосъжаление и лоши спомени… Но кое е по-малкото зло - да си сам или да имаш усещането, че някой те ограбва? Какво щях да правя в нечии чужди представи за щастие? Чий живот ще живея, ако остана тук?

Налях си още водка. Вече не й усещах вкуса и ми беше все едно какво пия.

След време щях така да се алкохолизирам, че нямаше да правя разлика между водката и чистия спирт…

Щях да се обличам от магазините „второе дыхание” и да се радвам, че все пак нося маркови дрехи, пък дори и втора употреба…

Да свикна да гледам клюкарски предавания и дори да започна да харесвам водещия…

Още по-зле, щях да започна да вярвам на тези сценарии и да се радвам и кръстя, че нямам такива проблеми…

Да прослушам руска поп-музика и да започна да танцувам на нея…

Да спра да се усмихвам и да прихвана навика да се кискам, като руска тетка…

И да изглеждам, като  руска тетка…

Да свикна да им ям цвеклото и другите местни варива и дори да ги готвя в къщи…

Да съм щастлива, когато температурата е по-висока от минус 20 градуса и всеки слънчев лъч да приемам, като подарък…

Да хвана хронична хрема заради климата и това да не ми прави никакво впечатление…

Зимата, която мразех в България, щеше да ми се струва като почивка на топло…

Най-голямото ни разнообразие можеше да бъде пътуването до Черно море от другата страна, където хората щяха да ни завиждат и да ни смятат за богати, както аз мислех за руснака в началото.

Половината от живота ми щеше да премине в полузаспало състояние от преместването ми от едно място до друго във вечните задръствания…

-       Не мога да живея така! - изрекох мислите си на глас. – Утре си

купувам билет за прибиране.

-       Ты меня не любишь… – каза руснакът.

-       Явно не те обичам – отговорих искрено.

-       Как тебе не стыдно, так меня бросить. Не надо так резко ставить

конец… Можно было попробовать… Знаеш насколько это меня обижает… Ты меня очень обижаеш…

-       Отрязването си е отрязване. Винаги съм предпочитала директния

отказ, отколкото уклончивия. Ти да не би да предпочиташ да те излъжа, че така ми е добре, или че бъдещето ще е розово. Или, че аз ще се променя, ще те заобичам и всичко може би един ден ще бъде наред… Дори нямаме  достатъчно пари за развлечения и някакво псевдо щастие. А без любов и без пари не може да се живее интересно. Ще ти разкажа нещо.

Имах един приятел навремето. Той се опита да купи щастието ми. Дори успя да ме заблуди, че сама съм го постигнала, като изкупи всичките ми картини от първата ми изложба тайно. Ако знаех, че нищо не се е продало сигурно по-лесно щях да го преживея, отколкото лъжата и обидата, когато след време научих, че успехът ми е бил пълна заблуда. Затова ти казвам: колкото по-рано узнаеш истината, дори и жестока, по-бързо ще я преживееш. Не искам да те лъжа.

-       Лучше не люби, но не уезжай! Что я без тебя буду делать?

-       Стига глупости! Стегни се малко. Дай една водка. А така,

усмихни се… Наздраве! Това, което каза, е глупаво. Не може да искаш такова нещо, разбираш ли? А и аз не мога да ти го дам.  Мисля, че лесно ще намериш тук такава жена, която да те заобича, да живее с теб в апартамента ти, в центъра на Москва и да бъдете щастливи. Ти си много свестен човек. Е, с добрата компания за чашката може и да се затрудниш малко. Едва ли дори и в страната на водката можеш да намериш такава сериозна партия като мен - опитах се да го развеселя малко.

         За първи път видях мъж да плаче. Не знаех дали заради мен, заради това, че не е свикнал да губи, или от слабост, че не може нищо да направи, за да промени решението ми.

 

 

 

 

 

 

***

 

Чудя се дали е по-правилно човек да рискува и да избере само една посока и някой ден, ако не е късно, да я промени, или е по-добре цял живот да се лута?

Ако намери себе си докато търси – добре. Ако открива смисъл да го прави - пак добре, но на мен определено не ми харесва вечно да съм „търсещият човек”. Каква полза да търся цял живот? Какво намерих до сега? Може да умра, докато се чудя коя съм или накрая да съм вече стара и сляпа и да не видя за какво съм се борила през всичките години. И по-добре, защото няма да преживея ако разбера, че съм пърхала напразно в грешната посока. Животът не е игра, защото нямаш втори тото-шанс. Не е филм, понеже нямаш втори дубъл за ролята си, но има сценарий и той е написан без да те пита някой какво по-точно искаш да изиграеш. Но все сме родени по-подходящи за нещо и за някой. Само трябва поне едно от тях да открием. Или и двете… Е, трудно е това абсолютно щастие. Затова водим в себе си постоянна борба. Душевното равновесие е голям майсторлък. Не е за всеки…

Смених няколко професии, защото не харесвах безделието, бях готова да рискувам, за да успея и като всеки човек имах нужда 

Първо, от НЕЩО, КОЕТО ДА ПРАВЯ и

Второ, НЯКОГО, КОГОТО ДА ОБИЧАМ.

Що се отнася до работата, която ми доставяше единствено удоволствие – рисуването, донякъде постигнах успех, дори само в собствените си очи. Нищо, че се налагаше да върша друго, за да си я подсигуря.

Второто обаче, колкото и да исках, не ми се получаваше. Няколко пъти се заблуждавах, че срещам любовта. Правех компромиси със собствените си разбирания и принципи, докато не се убеждавах напълно, че се лъжа. А може би винаги съм го усещала. Трезва най-вече.

В началото мислех, че имам проблем с миризмите. Рано или по-късно човекът, с когото мислех, че се обичаме, започваше да ми мирише. Може би само една нощ, в която преспиваш с някого е достатъчна, за да ти даде отговора дали си направил правилният избор. Когато се събудиш до някого, помиришеш го и ти хареса как спи дори и да хърка – това е човека. Нарочно си давах повече време, защото си мислех, че при мен миризмите са болестно състояние. Когато се опитвах да ги приглуша с алкохолните пари, ставаше по-зле. От този момент нататък започвах да откривам редица други недостатъци, с които не можех да свикна. Дразнеше ме. Подлудяваше ме! Отегчавах се. Налагах си търпението да приема нещата, такива каквито са, но пак не ставаше. Ако не се получава сега… Кога?

Тогава, за да се утеша си казвах: добре, че е рисуването и според мен картините ставаха сполучливи.

Не е вярно, че само когато човек е влюбен има желание за всичко и вдъхновение да твори. Нещастието и разочарованието са по-големият дразнител и без да имаш кой знае какво вдъхновение нещата се получават само от потребността да се изразиш по някакъв друг начин (или да си излееш помията от душата някъде). Няма как да объркаш нещастието, но влюбването - да. С дни си вярваш, докато не разбереш колко наивен си бил. Мога само да предположа какво е да си влюбен, защото никога не го изпитах. Никога не ми се подкосиха краката при първата целувка с някого, а не винаги съм била толкова пияна или в легнало положение, че да не го усетя. Никога не пожелах да целуна някого с отворени очи, за да не се откажа веднага, когато не видя в тях каквото търся. Никога не ми се свиваше коремът, когато наближаваше „любимият” или срещата с него. Нито един път когато заспивах щастлива, не се събудих пак с това чувство. Никога не намерих изразните средства, за да нарисувам любовта…

След толкова много главоблъсканици да открия причина в живота, за да остана се сетих, че приличам на мухата от приказката, която се бори за живота си. Дето в една чаша с мляко паднали две мухи. Каквото и да правят, щели да потънат и да умрат. Едната се оставила на съдбата и бързо потънала. Другата пърхала,

пърхала…

Пърхала часове, докато накрая прясното мляко образувало каймак от движенията й и тя, изморена, но жива изплувала върху него и се спасила.

В моя живот аз бях като тази, втората муха, която не се предава лесно, не може да бездейства и постоянно се опитва да се бори за себе си, за съществуването си, за всичко, което предстои…

Е, разбрах поне едно със сигурност. Колкото и да се бориш - млякото няма да се подкваси и ти ще потънеш, дори и да положиш всички усилия, на които си способен.  Без значение колко и как си живял, дали си обичал и бил ли си обичан достатъчно и най-вече колко и как си се борил.

До 18 всички ти забраняват да се бориш сам, но поне ти показват пътя. След това започват да ти пречат да се бориш да постигнеш това, на което са те научили…

Това е моята равносметка.

Прибрах се в къщи. В детската ми стая.

Понякога е хубаво да се връщаш. Друг път - не.

Какво ще правя? Ще видя. Де да можех да видя!

Запознах се с живота. Нищо не знам за него.

Пораснах. Вижда се отстрани.

Дотук ще запомня само доброто. Ако го разпозная.

Ще си сложа червило. За да съм красива.

Ще започна на чисто. Нещо!?

Ще се изкъпя. Ще се изцапам.

Какво ще оставя? Тор за дърветата.

Ако не ме отвее вятърът, ще пусна корени.

 

Отидох до село. Баба ми беше още жива. На осемдесет години. Попитах я:

-       Как си, бабо? Как я караш? Тежат ли ти годините?

-       Мъка, чедо. Всичко ме боли. Забравям. Едвам ходим. Не е живот

това.

Да. Не е живот. И моето не. Чудех се защо да пърхам още като последната глупава муха. Не намирах смисъл да се боря. Все някога и аз щях да потъна… Баба ми отдавана се беше примирила.

-       Като не ти се живее, защо живееш? - попитах.

Тя ме погледна. В погледа й нямаше учудване. Изписан беше един

много дълъг човешки живот.

-  Ми, бел свет е, чедо… Бел свет…

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Hello!
02.02.2012 08:04
Hi! my name is Jully. I would like to meemeet respected brat :)
This is my homepage - http://jskdh5jkd7djh4.com/l
цитирай
2. анонимен - купить сумку бу
19.10.2012 19:34
Доброго времени суток!Хотите заказать одежду на выгодных условиях? Тогда читайте новость - <a href=http://ppkchr.ru/user/Proospege/>купить дешевый мужской костюм </a> купить праздничный костюм <a href=http://www.1on1amateur.com/user/almolladeda/>платья стандарт </a> интернет магазин одежды псков <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>интернет магазин одежды обуви аксессуаров </a> интернет магазин детской одежды харьков ... Успехов Вам!
-====-
<a href=http://kamagra-now-online.blog.hr/>Kamagra UK secure sites </a> - what is Kamagra good for :.Kamagra roermond .:<a href=http://lowest-kamagra-prices.blog.hr/>get Kamagra delivery </a> - Kamagra tablets next day pregnancy
цитирай
3. анонимен - рейтинг интернет магазинов одежды
20.10.2012 23:26
Доброго времени суток!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://game.sex-news.ru/user/Neissetub/>купить сумку для nikon </a> молодежная одежда для девушек <a href=http://kinomir.co.ua/user/Draibborm/>осенние куртки купить женские </a> чешская бижутерия купить <a href=http://alyonayarushina.ru/user/viarierappelo/>магазин брендовой одежды онлайн </a> мужские штаны галифе ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://kamagra-now-online.blog.hr/>Generic Kamagra overnight shipping Cheap </a> - Kamagra Kamagra pillshoprxcom : Kamagra en suisse : <a href=http://buy-kamagra.blog.hr/>wholesale Kamagra </a> - online ordering Kamagra without a RX
цитирай
4. анонимен - где дешево купить одежду
22.10.2012 07:51
Доброго времени суток!Хотите заказать одежду на выгодных условиях? Тогда читайте новость - <a href=http://zapchasti-rybinsk.ru/user/frimbFaurfvab/>платья недорого интернет магазин </a> вечерне платье <a href=http://pozdravleniya.dliavas.com/user/SEIBEXCERIDEN/>купить детскую обувь недорого </a> river island одежда <a href=http://pokerdores.ru/user/TrumExtereuth/>греческая бижутерия </a> заказать одежду из украины ... Всем пока рад был сообщить...
-====-
<a href=http://kamagra-now-online.blog.hr/>Kamagra 100mg dvd </a> - Kamagra Buy Online fast delivery :.Cheap Generic overnight Kamagra Online Ordering .:<a href=http://now-online-kamagra.blog.hr/>Cheap Kamagra Generic viagra Order </a> - Kamagra Oral Jelly get
цитирай
5. анонимен - reverse phone
29.10.2012 06:57
oggbgxoaefmqiwjhwopiexi, reverse cellular phone search cell phone cell phone <a href="http://101reversephonelookup.com/">reverse phone</a>, ogxexpnoecihznedhlcdy <a href=http://101reversephonelookup.com/>reverse phone</a>, dqnqfwlyaxmdhgfxxyk
цитирай
6. анонимен - скачать бесплатно песню платье
29.10.2012 17:00
Привет Всем!Оформить заказ выгодный для Вас! Тогда читайте новость - <a href=http://www.bezprav.ru/user/Haicttugsig/>продажа одежды интернет магазин </a> зауженные джинсы мужские <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/#купить-обувь-47-размера»>купить обувь 47 размера</a> платья евы лонгории <a href=http://aviaumora.ru/user/NuancyNut/>купить костюм ангела </a> интернет магазины женской одежды ... Хороших Вам покупок!
.:::.
Discount for Christmas 5-12% <a href=http://kamagra-100mg-online.blog.hr/#Kamagra-100mg-Generic-viagra»>Kamagra 100mg Generic viagra</a> - Cheap sale Kamagra c.o.d. : Kamagra pharmacy : Discount for Christmas re 7% <a href=http://kamagra-oral.blog.hr/#mail-Order-Kamagra-next-day-delivery»>mail Order Kamagra next day delivery</a> - Buying Generic Kamagra online pharmacy
цитирай
7. анонимен - модная одежда 2012 для девочек
30.10.2012 08:07
Доброго времени суток!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://www.indasound.com/user/Tifymoceemy/>платья макси </a> заколки для волос интернет магазин <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/#джинсы-мужские-распродажа»>джинсы мужские распродажа</a> в синим платье <a href=http://www.livingfreetoday.org/forum/member.php?action=profile&uid=60062>бон прикс распродажа </a> купить шорты женские ... Успехов Вам!
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>Oral Jelly canada Kamagra pills </a> - Kamagra Buy Online UK fast delivery : Kamagra for women : Discount for re 5 7 % <a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Online shop Kamagra Order overnight shipping </a> - Kamagra bijwerking
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 524762
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 416
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031