43
На следващата вечер се сетих да звънна на българина, за когото носех колетче от дядото във Варна. Беше шест часът. Набрах домашният му номер. Той проговори на някакъв смешен български, но по-добре да не си беше правил труда. Каза, че сега вечеря в къщи, да му се обадя друг път да се видим.
Тоя пък за какъв се мисли? Какъв зор имам аз да му звъня пак? Ако иска да си взима колета! Поне можеше да се зарадва, но той дори не попита как е баща му.
…
През деня се разхождах сама, докато руснака работеше. Имаше огромни молове и магазини, в които можеше да си прекарваш дните. Москва сигурно беше събрала повече от най-големите марки и модни бутици, отколкото Милано и Париж взети заедно. Всичко ми харесваше, но беше ужасно скъпо. Нямах намерение да си изхарча парите само за два парцала.
Както се разхождах един следобед по близка до хотела уличка, открих едно малко магазинче, което се наричаше „Второе дыхание”. Оказа се, че в него продават втора употреба дрехи на прилични цени, само на известни дизайнери. Жените с по-големи възможности оставяха тук дори необличани неща на консигнация, а понякога просто си ги разменяха, като им омръзнат. Възползвах се и аз. Купих си хубава чанта и дънки и това магазинче ми стана любимо. Е, малко гадно миришеше вътре и винаги беше претъпкано, но за момента беше най-доброто, което можех да си позволя.
Вечер руснакът идваше. Пиехме. Упражнявах руския, а той сексуалната си издръжливост. Все по-настоятелно ме канеше да се преместя да живея при него. Явно му свършваха възможностите и не можеше да плаща хотела. Казах му, че искам да си помисля и междувременно да порисувам някъде сред природата. Колкото и да беше голяма Москва, това движение и мирис на газ започваше да ме задушава. Уговорихме се на другия ден след като излезе от работа, да се преместя за няколко дена в друг хотел в покрайнините на Москва. Имало парк и ставало за отдих и рисуване.
…
Ами как да не става? Като се настанихме установих, че прилича на санаториум за душевно болни или нещо като полупансион. Имах чувството, че когато мъжете искат да се отърват от жените и децата си за известно време, ги пращат да подивеят тук.
Навсякъде самотни рускини подвикваха след хлапетата си. Някои бяха бременни, други с по няколко отрочета. Съпрузите им ги посещаваха само почивните дни, като идваха да се отчетат с една нощувка. Представях си как купонясват през другото време след работа с лигавите девушки и всъщност идват при половинките си само за да се наспят и да имат сили да изкарат новата разгулна седмица.
Добре, че бяхме минали да си купя някои неща за рисуване. Не бяха евтини, но руснакът ги плати. Само в разходи го вкарвах. Не знам как се оправяше. Може би по-добре наистина да се преместя да живея при него, ако оставам. Напоследък беше станал много настоятелен, но аз все отлагах. Не можех да си представя как ще протича животът ми с него. Вечерите пак идваше при мен. Понякога правехме секс с часове, което ме изнервяше още повече и ме караше да изпитвам отегчение на моменти. Който казва, че сексът трябва да бъде постоянен, продължителен, изморителен и разнообразен, според мен го бърка с добрата фитнес тренировка. Ако имам такъв мъж, и да искам няма да имам сили да му изневеря. Но пък той винаги беше готов за допълнителна порция.
Един случай ми въздейства особено отблъскващо. Беше събота и отидохме на пикник в парка до санаториума. Руснакът беше донесъл кошница с храна и хубаво вино. Постелихме одеялце и полегнахме под последните слънчеви лъчи, които тук бяха голяма рядкост дори през август. Хапнахме, пийнахме и той започна пак с уговорките да се местя при него да живея. Напоследък това беше болната тема и на двама ни. Аз се опитвах да я избягвам, а той се чудеше как да я започне. Смених темата и го помолих да ме ориентира къде да продавам картините си, но неговите контакти в тази област се свеждаха до запознанството му с мен. Не знам защо трябваше да лъже на времето, че е голям ценител на изкуството и има познати в тази област. Започнахме да се целуваме, за да млъкнем и двамата. Имаше страшно много комари на това място, но те бяха единствените които можеха да ни видят. Свалихме си само панталоните и започнахме да се чукаме. С всеки тласък имах чувството, че ми вкарва по няколко комара едновременно. Представях си оная му работа почерняла от гадните насекоми и ми се повдигна. Чувствах как си забиват носовете по всяка гола част от тялото ми и най-вероятно ми вкарват различни болести и микроби. Накарах го да спрем, преди да ни изпият кръвта и да откача напълно. Според мен имаше голяма вероятност да са ме заразили с нещо. Дни наред щях да се притеснявам за последствията. Облякох се и се прибрах в стаята. Започнах да се къпя и да се разглеждам за следи от кърлежи, комари и други твари. Тук-там се бях издула и зачервила, където ме бяха хапали.
Заспах трудно. Сънувах как ме нападат хиляди гадини, разпъват ме и ме изнасилват с ужасно дългите си хоботи. Събудих се потна и драпаща се. После с часове не можах отново да заспя. Пушех цигари и си мислех, че тук нищо не беше такова, каквото очаквах.
През дните, когато руснакът беше на работа рисувах, но нямах вдъхновение. Сякаш усамотението не ми действаше творчески. Настроението ми се разваляше още сутрин, на закуска, защото я поднасяха като в стар ученически стол. Железни купички с една стара ябълка, малко мармалад, хляб, сирене и чай. Едно и също меню всеки ден и в храната, и в живота ми.
Накрая ми писна да стоя в този санаториум, защото меланхолията започваше да ме напада и реших, че градската обстановка ще ми върне желанието за живот.
Нямах търпение да разгледам най-големите изложбени зали и да се опитам да продам нещо, ако ще и на улицата.
44
Преместих се при руснака. Оказа се, че единствените картини, които има, са моите. Апартаментът му беше ужасно разхвърлян. Явно беше свикнал жена му да го подрежда. Не можех да търпя хаоса и влязох в нейната роля. Дано не му станеше навик и да вземе да ме бърка накрая с нея. Току-виж един ден ми оставил и децата му да наглеждам.
Разгледахме няколко галерии. Никога нямаше да изложат моя картина там. После ме заведе на някакъв уличен пазар, където с километри имаше изложени картини на неуспели или самоуки художници.
На другия ден реших да се пробвам и аз. Не познавах никого. Нямаше свободна сергия и се отделих на няколко метра в края на тържището, сама. Подпрях трите картини, които имах на някаква ограда. Облегнах се и запалих цигара. Хората се заглеждаха, но никой не купуваше. Колегите с повечето картини май ме обсъждаха.
След малко дойде полицията. Поискаха ми документи, адресна карта, която не бях попълвала от първия хотел и накрая ме натовариха, заедно с картините и ме закараха в близкото районно. Успях да се обадя на моя руснак и да му кажа какво ми се случва, но докато дойде да ме прибере, изминаха три часа. Стоях в една стая зад решетки с всякакви хора - вонящи клошари, улични проститутки с увиснали бюстове и други със съмнителни физиономии. Гледах в една точка и дишах през ръкава на блузата си. Имах усещането, че по въздуха се носят зарази.
Оказа се, че трябвало да се регистрирам при руснака, където сега живея и било незаконно да продавам картини по тротоарите без разрешително. Пак го набутах да плаща някакви глоби, заради мен, но и той беше виновен.
Прибрахме се и наляхме по водка. Пиех и ми се струваше, че се прочиствам от цялата мръсотия.
