40

         Телефонът звънна. Беше майка ми. Някой ме търсил, за да ми върне откраднатите документи. Не можех да повярвам. Записах номера и се обадих веднага. Представих се любезно.

-       О-о-о, бате! Ти се сети да се обадиш! – Помислих, че съм

сбъркала номера. - Аз бях на отсрещната маса в таверната. Оня дето ти прати шампанското. Преди да си тръгнем гле’ам един празен портфейл. Имам някой и друг познат и ти намериха номера по адреса на личната карта. Да се видим да ти върна портмонето, ако ти трябва? Гле’ам и шофьорска книжка има вътре. А трябва и да почерпиш. То няма пари вътре, ама поне ти спестявам разправиите да си вадиш наново всички документи. Кажи откъде и ще мина да те взема. Може да направим една кръчма довечера.

Умът ми започна да пресмята бързо. Тоя беше от мутрите на другата

маса. Такива си мислят, че всичко им е позволено. Щял да ме води на кръчма! Можеше и той да го е взел портфейла, като повод да ми се обади после. Защо да се набутва да ми праща шампанско иначе?

         -   Ало, там ли си кукло?

-  Да. Да. По-добре да мина сега да си го взема от някъде - предложих.

-       Е, ти пък. Стори ми се, че си купонджийка. Айде да те водя на

кафе поне.

-       Не мога. Онази вечер бях с колеги, но живея с приятеля си и сега

можем да дойдем където ти е удобно. Ако може само да е някъде в центъра. На главната, например има един магазин…

         Едвам го уговорих. Като разбра, че няма да съм сама, не му се разкарваше, но вече нямаше как. Уговорихме си среща след половин час. Трябваше да отида с някого. Добре, че се нави да е на оживено място. Облякох се и се приближих до колоната с такситата. Харесах един набитичък, сравнително млад шофьор. Седнах до него и го помолих да си свали табелката от колата. За парите, които му предложих, беше готов да ме кара цял ден.

         Веднага познах „батето”. Беше се облегнал на колата и разглеждаше портфейла ми. Имаше шофьор.

-       Това ли ти е гаджето? – попита.

-       Да. Сега не е на работа - погледнах към таксито без табелка, от

което слязох. Шофьорът зяпаше към нас без да има представа, че говорим за него. Усмихнах му се и той ми отвърна. Добре го бях измислила!

-       Не можеш ли да се измъкнеш и да идем някъде - продължаваше да

настоява оня и да държи портфейла.

-       Ако искате да ви дам някакви пари за услугата?

-       Така като ме гледаш, за пари ли съм се разкарвал. Дай някакъв

твой номер – явно не се отказваше лесно.

-       Нямам. Откраднаха ми го онази вечер - отговорих аз, а вече бях

успяла да си купя друг апарат и да си пусна старата карта. Молех се да не звънне точно в този момент.

-       Имаш моя номер. Обади се да почерпиш - каза дебеловратият и

най-накрая ми подаде портфейла.

-       Благодаря много.

Обърнах се и побързах да си тръгна. Чувствах погледа му забит в

задните ми части.

         Седнах в таксито. Отдъхнах си. Исках да се махна по-бързо от това обкръжение глупаци.

Добре, че бях срещнала вече руснака. Един път да замина…

 41

         Руснакът звънеше всеки ден. Чакаше ме. И аз чаках този момент. Купих билет!

ЗА МОЕТО БЯГСТВО!

ОТ ЛОШИТЕ ХОРА!

ОТ КЛОЗЕТНАТА КУЛТУРА!

ОТ ЛЕВИЯ МАНТАЛИТЕТ!

Не казах на наш’те, че ще пътувам, за да не се притесняват. Само на съседа.

Дядото тича. Купи вафлички, бонбони. Сложи и мартенички в пакета за сина му. Нищо, че март беше минал. „Да знаят внуците български традиции, да са здрави, бели и червени”. Подреди всичко в една книжна кесийка и го сложих при багажа. Очите му грееха от радост.

Бях взела два самолетни билета. Един до София и един с отворена дата до Москва. За втория си позволих и бизнескласа. Оскъпяването не ми се видя много голямо, а и с Р. навремето пътувахме така.

 Чувствах се важна дама. Мислех, че погледите на хората се спират на мен и всички се чудят по какъв повод пътувам.

Нямаше какво да правя в София и изчаках двата часа разлика между полетите на летището. Не се пушеше вътре, а с картините и багажа нямаше как да се разкарвам насам-натам.

В самолета за Москва беше хубаво. Толкова се вълнувах. Полетът ми се стори ужасно дълъг, защото не бях пушила отдавана, а и взех да се изморявам.

Възползвах се от удобството на бизнес-класата. Веднага поръчах на младия стюард една водка със сок. Не мислех, че някога ще имам удоволствието мъж да ме обслужва, когато съм сама. Беше като флирт. Чувствах се приятно и леко притеснено от грижовността му. С финес поднасяше всичко. Да можеше и за вкъщи да си намеря такъв мъж. Беше хубав и отпред и отзад. За съжаление не предлагаше нищо друго, освен обичайното меню. Следях уж небрежно всяко негово движение. Колкото и да беше дълъг полетът, нямаше да заспя.

Донасяше ми вече трета водка. Усмивката му изглеждаше много истинска. Сигурно ме мислеше за млада бизнес дама. Не поиска да научи нищо повече за мен от фамилията ми, за да я споменава, когато ми поднася водката. В бизнес-класата само аз бях жена. Май изпих повече от останалите трима мъже. Стюардът обслужваше еднакво старателно и тях. Сигурно беше гей.

Накрая все пак ми стана безинтересен и заспах.

42

Кацнах на летище „Шереметиево” в Москва. Вече бях набавила сертификати за картините и всичко мина добре на митницата. Спряха ме обаче за друго. Не трябвало да нося храна в ръчния багаж. Обясних им, че има някаква грешка. Отворих куфара и изведнъж се сетих. Пренасях сладките неща от дядото за внучето. Накараха ме да се чувствам все едно нося дрога. Наложи се да платя тлъста глоба заради това незнание от моя страна. Как може да измислят такава глупост?

Руснакът беше пратил кола да ме вземе. Последвах момчето с името ми на табелката. Вървяхме километри, докато стигнем изхода. Изчаках го да докара автомобила. Някой ми извика. Огледах се. Не бях забелязала невзрачната мръсна кола, но от нея ръкомахаше посрещачът ми. Извини се, че шефът му нямал други свободни коли в момента. До хотела в центъра пътувахме по-дълго от полета ми София - Москва. Щях да се напикая по пътя. Никъде не можеше да спрем. Пътищата бяха от три до пет ленти кола до кола. Никакъв шанс да стигнем скоро. Стана ми зле от стискане. Ревеше ми се. Миришеше особено. Доста натрапчиво на газ, бензин и чесън. Отначало си мислех, че само в наш’та скапана кола смърди така, но после разбрах, че цяла Москва е пропита с този мирис.

Навлязохме в централната част. Никога не съм очаквала, че този град ще е толкова лъскав. Имах някаква грешна представа от блудкавите руски филми на времето, излъчвани задължително всеки петък по първа програма, от учителките ми по руски език, които изглеждаха като стари моми и се обличаха така, от стихотворенията за братушките, изучавани в училищата и от пиянските песни, които пееха най-изпадналите певци.

На един билборд пишеше „Москва город света”. Ако го бях прочела някъде без да видя с очите си как изглежда, нямаше да повярвам. Вечерта, всичко засвети и заблестя. Москва стана по-светла, цветна и красива, отколкото през деня. Можех да я сравня единствено с Лас Вегас от това, което съм гледала по филмите.

Руснакът ми беше направил резервация в не много скъп хотел, но все пак в централната част на града. Изглеждаше ми по-заможен бизнесмен в България, но след няколкодневен престой в огромния град всичко започна да ми се смалява, най-вече той.

Пиколото взе багажа ми. Шофьорът му даде бакшиш, а на мен ми остави цяла купчина рубли да си имам. Мислех, че ще ми стигнат на първо време. Докато чаках руснака, огладнях. Поръчах си супа и сандвич за стаята. Платих кеш и пачката мигом се стопи.

Погледнах през прозореца. Едва ли щеше да дойде скоро в този поток от едвам пъплещи коли. В такъв град, ако на някой му е свързана работата с пътуване, сигурно ще се вози много повече, отколкото да свърши нещо.

Намирах се на тринадесетия етаж. Чудех се какво бих правила при пожар, когато на вратата се почука. Руснакът пристигна с бутилка водка и цветя. Много мило! Че се е сетил за водката, де. Цветята какво да ги правя? Могат да освежат малко обстановката, но водката определено ще свърши повече работа.

Беше измислил програма за тази вечер и утре, която включваше здраво напиване в някакъв нощен бар и отрезвителна процедура на другия ден в Сандоновските бани, каквото и да значи това. Обясни ми само, че е нещо като сауна и ще ми хареса. Днес щеше да ме запознае с компанията си и своя богат приятел. А аз се надявах богатият да е той…

Вече на негова територия започна да ми се разяснява картинката. Обясни ми, че работи нещо като „мениджър продажби”. Но слава богу, нямаше нищо общо с моята последна работа, за която той не знаеше. Караше скъпа, но служебна кола. Живееше сам на квартира в малък апартамент, недалеч от центъра (това сигурно е на майната си, предвид разстоянията тук). Плащаше издръжка на двете си деца. Получавал добра заплата за работата, която върши. Полагали му се и други екстри, като застраховки, командировки и осигуровки. След този откровен разказ вече не ми се излизаше да се забавляваме толкова…

Сложих си дънки и блузка. Отидохме пеша до нощния клуб. Разходката ми оправи настроението. Беше сравнително близо, но спирахме на много места да се снимам. Най-вече пред казина и витрини. Всичко ми се струваше величествено и огромно. Навсякъде блестяха ярки светлини, като на Нова година. Животът сега започваше. Реших, че не е толкова зле да живееш тук. Клубът, в който влязохме, се оказа с три отделни помещения - ресторант, клуб и стриптийз бар. След време разбрах, че повечето заведения са в няколко части, но обикновено най-голямата е казино. Неговите приятели вече ни чакаха седнали близо до дансинга и точно пред сцената. Свиреше някаква руска бой-група и вече имаше танцуващи. Много ми хареса обстановката. Беше доста луксозна и се почувствах неудобно с моите дънки. В България в повечето нощни клубове и дискотеки никой не се обличаше така, както тук. Мъжете бяха в костюми или така бяха съчетали дънките и ризите, че пак изглеждаха нагласени. Мадамите обаче бяха облечени изцяло, като за официална вечеря - с голи гърбове, тънки токчета и колкото се може по-лъскави дрешки. Имах чувството, че всички празнуват нещо. Някои вечеряха тук вместо в ресторанта. Добре, че беше силната музиката и не се налагаше да говоря с непознатите му приятели от масата на развален руски.

Усмихвах се дружелюбно, казвах „наздраве” и наблюдавах обстановката и хората. Като се понапиха всички започнаха да се държат много приятелски. Най-вече жените. Тези, които танцуваха, нямаха нищо против, ако някой ги покани на масата и ги почерпи нещо. Някои дори ги пощипваха. Мадамите танцуваха еднакво лигаво и се хилеха на всеки непознат. Не можеш да ги разбереш коя каква е. Може би музиката ги предразполагаше. Руската поп-музика, която пускаха между паузите на групата, беше доста елементарна. Всички песни приличаха на детски. Почти не правех разлика между тях. Явно бяха модерни, защото мацките ги пееха и им с радваха.

Към края на вечерта, когато клубът се опразваше, се преместихме в стриптийз-бара. Там също имаше дансинг, но на него танцуваха само момичетата от програмата. Тях можех да ги разбера защо се лигавят. Това им влизаше в работата. Тези от компанията, които бяха по двойки, ни изоставиха. Жените им бяха видимо пияни, а пиха на половината в сравнение с мен. Очаквах рускините да имат по-голям тренинг с водката. Моят руснак предложи да си ходим, но на мен ми ставаше все по-забавно. А и можех още да пия. Останах с впечатление, че богатият му приятел, който плащаше сметките, си прекарва добре с нас и с останалите му колеги от същата фирма. Той беше нещо като шеф. Тези момичета, дето са ни седяли на масата, били всичките секретарки. Дали и те влизаха в сделките не знам, но ми се струваше, че си прекарват добре по собствено желание. После разбрах, че фирмата покривала голяма част от разходите му, защото често се налагало да води чужди предприемачи на вечери, както и в заведения като това и предното. Ето защо му било широко около врата.

Няколко от танцьорките се озоваха на нашата маса с чаши шампанско в ръка. Аз продължавах да пия водка наравно с мъжете. Всички забелязаха колко много издържам. Започнаха да вдигат наздравици за мен. Обръщаха на екс малките чашки с по около трийсет грама в тях. След всяка изпита до дъно от мен възкликваха в един глас „Молодец!” и не можеха да повярват как не съм паднала под масата. Вече за трети път плащаха сметката и ме питаха дали мога още. Аз се чувствах добре и поръчвахме по още едно, след това пак „Молодец!” и следващо… Може би единственият въпрос, на който не можех да отговоря с „Не!” е „Выпьеш?”

Затваряха и това заведение. Някои си взеха момичета за вкъщи. Оказа се, че те не само танцуват. Не знам какво щяха да свършат мъжете след толкова водка обаче. Ние с моя руснак се държахме още, но аз нямах търпение да изпразня корема си в тоалетната на хотела. Той започна да маха на минаващите през нощта коли. Първо помислих, че е много пиян и не вижда, че нямат табелки на такси. После разбрах, че тук всеки може да те закара, ако си му по път, за да изкара нелегално някоя пара. Дори ти взима по-малко от такси и всички са доволни. Аз не бих рискувала сама да спра някой случаен шофьор, особено през нощта.

Прибрахме се в хотела и моментално влязох в банята. Стаята не беше голяма и сигурно щеше да ме чуе, че повръщам. Тази вечер малко си бях надценила възможностите и прекалих с ексовете. Нямаше как да върна времето назад, но поне върнах част от погълнатото. Пуснах силно чешмата, за да приглуши напъните и повторих процедурата по-спокойно. Измих си зъбите. Нямах сили да се къпя, въпреки че косата ми миришеше ужасно на пушек. Когато излязох, руснакът вече спеше. Зарадвах се, че няма да продължим с по-мъчната част от програмата (а последния ден в София ми се стори и по-дълга) и заспах.

На обяд се събудихме навреме за Сандоновските бани, както беше по програма. Когато бях повръщала вечерта и не бях смесвала водката с друг алкохол, по-лесно се възстановявах. Разбирах, че ми е добре по това, че когато огладнея, съм готова да изпия едно пиене с обяда. Алкохолът отдавна се беше превърнал в основно нещо, а храната в допълнение към него. А за водката много неща подхождаха. В Москва нямаше да ми е никакъв проблем да избера подходяща храна. Имах чувството, че всяко едно предястие, салата, сок или основно приготвяха така, че от всичко да ти се допива.

         Отидохме в прословутите Сандоновски бани. Там се наемаха помещения за цял ден.

Такава приятна атмосфера за напиване нямаше и по кръчмите. Всъщност банята представляваше отделни апартаменти с хол, достатъчен за шест-осем човека, обзаведен с всичко необходимо, за да се чувстваш, като в къщи. Кожена гарнитура, телевизор, музикална система, голяма маса, шкафове с чаши, чинии и прибори и най-важното – телефон за поръчки от кухнята.

Към този хол имаше и стая за „отдих”, отделена само с едно перденце, обзаведена с широк, мек диван за следобедна дрямка или друго.

И естествено вратата от която директно се влизаше в огромна обща баня-мечта. Вътре парна баня, каца със студена вода за закаляване или отрезняване, малък басейн, масажно легло и няколко душа.

         Бяхме почти снощната компания - двамата му приятели от бара, единият със секретарката и ние. Имаше халати, хавлии и чехли за всички, както и достатъчно голяма съблекалня с гардероб в преддверието. Насядахме в хола по халати и поръчахме по телефона всичко, от което да ти се допива повече - хайвери, скариди, пелмени, прясно изцедени сокове, квас, сальодка и други мезенца. И кана с водка.

         Започнахме да се наливаме здраво. Този път музиката, която подбраха от уредбата, беше по-подходяща. Руско-циганска. За първи път я чувах, но от нея душата ти се отваряше.

След няколко наздравици влязохме в банята с руснака. Минахме през стаичката с парата, след нея се потопихме в ледено-студената каца с вода и накрая загребах няколко пъти в малкото басейнче с нормална температура. Казах на руснака, че никога не ми е било толкова хубаво. Ако можех, щях да живея на такова място. След банята продължих да пия водка по-свежа от всякога.

Рускинята нетипично се наливаше с вино. Ядеше демонстративно и перверзно с дългите си нокти една скарида. Няколко пъти я облизва, пъхаше си я в устата, смучеше я и я вадеше. След малко започна да се киска сама и да разказва някакви тъпи вицове и истории. Не спря да говори и да пие вино. Забравяше до къде е стигнала и започваше да разказва друга случка. Кикотеше се все по-силно и по-силно, изтърваше си цигарата,  навеждаше се да я вземе, охкаше и псуваше. От много пози хавлията, която беше увила около себе си, падна. На нея вече не й пукаше. За да го докаже, поиска да й пуснат Джо Кокър и стана, олюлявайки се пред масата, да танцува. Залиташе и се подпираше, където свари. Всички се смяхме. После нейния я замъкна зад перденцето в стаята за „отдих” (не очаквах да помни с кого е дошла) и започнаха да се чуват странни, мляскащи звуци. Всички се досетиха какво му прави, но явно на такива места, предназначени за разюздан гуляй, това беше най-нормалното нещо.

Пак отидохме с руснака до банята. В сауната седнах върху него. Той се надърви и направи опит да ми го сложи, но неговите приятели влязоха да се напарят също и се отказахме от идеята, въпреки че едва ли щяхме да ги смутим. Продължихме да се къпем и пием. По едно време ми поръчаха масажист, който ми направи сапунен масаж в банята. След това извади някакви чемширени метлички и започна да ме бие леко с тях по тялото, както бях легнала. Беше по някаква специална руска традиция  и най-хубавото нещо, което ми е правил мъж.

         Все пак и банята имаше работно време и вече трябваше да затваря. Мисля, че това удоволствие беше доста скъпо, както и всичко в този град, но това беше най-страхотното място на което съм била.

Мисля че така може да се живее вечно.