36
Вечерта се обади руснакът от пиано-бара. Бях забравила вече за него.
Покани ме пак да се срещнем там. И тази вечер нямаше да скучая.
Цяла нощ ме убеждаваше колко велик бизнесмен е. За да се изфука, ме покани на бизнес вечеря утре. Аз пък на свой ред се похвалих, че съм художничка. За едно му вярвах със сигурност. Че е руснак. Никога не съм имала по-добра компания за водка. Имах опит в тези вечери, а и подходящи дрехи, спомен от Р. Щях да му скрия шапката.
Прибрах се доволна. Бяхме пийнали порядъчно и имах хъс за рисуване.
…
На сутринта едва станах. Желанието да правя нещо все още не се беше изпарило, както и остатъците от водка в главата ми. Полупияна се засилих към работата. Щях да им покажа на какво съм способна. Поисках да продавам сама през този ден. Трябваше да пийна още нещо за отскок. Шмугнах се в първото кафе, което ми се видя празно. Беше на самообслужване. Седнах на бара. Поръчах си кафе в голяма чаша и коняк. Смесих ги, за да не бие много на очи сутрешното ми питие. Оставих чантата с багажа на стола до мен, за да не се излъже някой да седне там. След малко си поръчах втори микс. Барманът се приближи и попита:
- Госпожице, някакъв проблем ли имате?
Погледнах го учудено. Тоя пък защо не си гледа работата? Беше
зяпнал чантата до мен. А-ха, сигурно си мисли, че някой ме е изгонил рано-рано от къщи с тоя багаж. Захилих се с работната усмивка и поисках сметката. Оставих му тлъст бакшиш. Тая сутрин ми беше тръгнало да изваждам пари.
Излязох на улицата и спрях няколко мъже. Всички ме изслушаха, но
само един се върза. Продължих да си рецитирам наученото. До края на деня бях продала пет пакета. В склада не можеха да повярват, че още от първия ден така ми е провървяло. Нямаше да им кажа каква е рецептата за успеха ми.
Взех такси до вкъщи, защото краката ми пулсираха. Толкова се бях изморила, че не ми се излизаше никъде. Телефонът ми звънна. Руснакът идваше да ме вземе. Едва успях да се измия под мишниците, да сложа малко дезодорантче, да скоча в една къса рокля с гол гръб, на две, на три червило и на вратата вече се звънеше.
Имахме запазена маса в ресторант на крайбрежната улица. Хвана ме яд, че съм се нагласила. Прекарах си доста тъпо. Спеше ми се. А и на тези скучни бизнес вечери никога не се пиеше както трябва. Не ги слушах какво си говорят с другите на масата, но явно им беше провървяло. Решихме да продължим на друго място. Само аз и руснаците. Къде-къде и пак в пиано-бара. Започнаха с поздравите още с влизането. Едни дълги тостове за добрата сделка, едни руски песни… и „девять граммов в сердце” - няколко пъти. Явно репертоарът на певеца беше по-оскъден и от този на Влахов. Не издържах. Помолих моя човек да ме изпрати. В къщи щях поне да се донапия. Бяхме стигнали до вратата. Той изяви желание да види какво рисувам. Допихме бутилката у дома и поиска да купи две мои картини. Мислех си - пиянска му работа. Преди да тръгне обаче ми остави парите на шкафчето. Човек върши добро само когато иска да прави секс с някого. Целуна ме лигаво и дълго за довиждане. Ако беше продължил още малко, щях да повърна върху него.
37
На другия ден замаяната ми глава едва ме заведе на работата. С колкото по-голям махмурлук отивах, толкова повече ми вървяха стоките.
Минах през вчерашното заведение за късмет. Барманът се засмя и ме попита дали да ми направи същия коктейл - кафе с коняк. Беше му станало ясно, че идвам по собствено желание. Отпуснах се.
- Дай една водка с кола тогава – казах.
Едва отпих от чашата и телефонът ми звънна. Руснакът се беше
освободил днес и искаше да се видим веднага. Излъгах го, че имам работа в къщи. Покани ме да изкараме вечерта заедно с него в хотела. Съгласих се, въпреки че напоследък не се наспивах много. Все пак утре си заминаваше.
До края на деня продадох седем пакета. Не знам защо така ми вървеше. Не подбирах хората. Всички ми изглеждаха еднакви.
…
Хотелът му беше край брега. Мълчахме и се наливахме на терасата. Тоя много издържаше на пиене. Наближаваше три през нощта. Полетът му беше рано, но не искаше да си тръгвам. Започна да прави намеци да си лягаме. Знаех, че ще остана и вече се бях настроила за секс. Бяхме се понапили прилично. Разменихме си няколко сваляшки погледи. Аз направих една две муцки като на попфолкпевица пред камера. Той разбра намека, стана и ме хвана за ръката. Последвах го. Започна да се съблича пред леглото. Казах, че отивам до тоалетна. Гъзът ме болеше от седене. Имах чувството, че съм се сраснала със стола. В банята се протегнах пред огледалото. Погледнах се и реших, че ще остана с грима. Мързеше ме да го мия, а и бях само със спирала. Нямаше да се размаже много и щях да изглеждам по-добре на сутринта. Винаги, когато не си измивах спиралата, на другия ден съжалявах, защото по някакъв начин ми пречеше да се наспивам добре. Проверих състоянието на бельото си, което след малко щях да събличам. Нямах бяло течение. Наведох се и помирисах бикините. После прокарах пръст между срамните устни. Помирисах и него. Нали обичах да мириша всичко. Все едно току-що се бях изкъпала. Нямах никакви притеснения и се върнах в леглото. Вече бях готова да го изчукам.
Легнах до руснака все едно сме дългогодишна семейна двойка, само че без да си обръщаме гръб. Изведнъж рязко ми се беше доспало и нямах намерение да бъда активната страна. Той ме погледа малко, загаси лампата и започна да ме целува. Чувствах, че ще подмокря бельото и предпочетох аз да го сваля. Започна да ме целува отдолу. От водката ли, от к’во все не улучваше точното място. Опитах се да го насоча, но пак не стана. Ако го бях оставила да продължи опитите си, можеше да заспя, затова се отдръпнах и го подканих да го сложи по-бързо. Започнахме да правим секс и не спряхме скоро. Стори ми се, че сменихме всички пози от кама-сутра и дори измислихме нови. По едно време си помислих „абе тоя няма ли да свършва?” или ще ми доказва, че не издържа само на пиене. Чукането ставаше все по-скучно и по-болезнено. Накрая той самият се отказа. Казах му, че няма проблем. Всъщност само той имаше проблем в случая. Като всички мъже в живота ми.
Трябваше да заспим бързо, за да успеем да станем навреме.
На сутринта закусихме по халати в стаята. Можех и да не ставам, но трябваше да му дам картините. Имах усещането, че в близкия месец няма да помисля за секс. След тая тренировка чувствах мускулна треска от вътрешната страна на бедрата. Добре, че бързаше за полета, за да не реши да довърши започнатата от снощи работа. Нямаше да издържа.
Беше наел някаква лимузина да го закара до летището. Минахме през нас, за да вземем картините. Изпратих го до летището. Тъкмо се разделихме и телефонът ми звънна. Не го пуснали да мине на митницата с картините. Трябвали някакви документи. Шофьорът ги натовари обратно и ме върна до вкъщи. Вече имах още един повод да замина.
Закъснях за работа, но успях да наваксам в продажбите. Едвам ходех, но до края на вечерта направих десет. Надминах себе си.
Като се прибрах, имах сили само да се замъкна до леглото. Заспах с дрехите. Вече не сънувах кошмари.
…
Вечерите, откакто руснакът си замина, бяха доста скучни. Рисувах по малко. Пиех по много. Стоях си в къщи. Най-много да звънна на съседа да видя как е. Напомняше ми за хазайката от Пловдив. Възрастните бяха много чувствителни. Пък и дядото имаше подобна като нейната съдба. Беше единственият съсед, когото познавах. Живееше сам. Не ставаше за компания, защото му тежаха години. Понякога сутрин ме молеше да му взема вестник. Едвам вървеше. Няколко пъти се чудех дали да не му продам един пакет, но после ми ставаше жал. Сигурно пенсията му е малка. Синът му беше заминал в Москва да върти някакъв бизнес и там си беше останал. Оженил се за рускиня. Откакто разбра, че имам познат руснак все ме молеше да прати нещо на внуците си по него и все забравяше, че вече е заминал. Обещах му, че ако аз ида до Москва, ще предам каквото иска. Дядото се просълзи от радост и започна да ме пита всеки път, когато ме види, кога ще пътувам.
