19
Използвах, че изложбата наближава и отклонявах всички покани на Р. Но затова пък обръщах повече внимание на новия ми ухажор. Почти не говорехме, но имаше какво друго да правим. Не блестеше от интелект и имаше простички разбирания за живота. Беше благодарен на сестра си, че му е осигурила тази забавна и сигурна работа. Беше щастлив от това, че всяка сутрин като се бръсне знаеше, че в края на деня ще вземе твърдата си надница без да се преумори. Живееше с майка си и през ум не му минаваше да се изнесе в самостоятелно жилище. Идеално го устройваше, че има кой да готви, да го пере и да му чисти. И то безплатно. Беше стиснат. Ама не от тая практичната стиснатост, когато правиш сметка на парите си, а от тази, когато започваш да правиш сметка на парите на другите. Това го разбрах по-късно, защото отначало го раздаваше ларж. Когато разбра, че аз разполагам с доста средства вече и презервативи не си купуваше. За всяко нещо разчиташе на мен. Сигурно и гащите си скоро щеше да остави да пера. Бях по-млада от него, но явно обичаше да го даряват с майчински чувства.
Аман от комплекси!
Обаче се търпеше.
20
На изложбата Р. покани някакъв професор от Академията в София, който дръпна такова слово за младостта, таланта, изкуството и пълното себеотдаване, че по едно време се чудех за кого говори. Явно беше взел бая пари от Р. Събрала бях елита на Пловдив. Имаше всякакви - журналисти, интелектуалци, политици, жени, облечени в рокли с голи гърбове, други с доста станен артистичен вкус - навярно се имаха за много различни, геьове художници, обикновени гейчета, семейни двойки и може би други курви. Аз вече не бях една от тях. Аз бях Вихра Станишева - художничката. Великото откритие на 21-ви век. Жената с голямо бъдеще. Дадох няколко интервюта. Почувствах се значима. Изпълних се с гордост. Така се харесвах!
Галеристът, също мека китка, ходеше пъргаво между хората и като минаваше покрай мен, казваше:
- Браво! Много добре върви всичко! Виж червените точки под
повечето картини. Всички са продадени. Много добре! Много хубаво! Ела да те представя на някого.
Постоянно ме мъкнеше да ме запознава с разни хора. Аз спазвах
поведение и пиех само бяло вино. Чаша след чаша. Не помнех имената на хората, с които ме запознаваше, обаче чувах само страхотни отзиви. Усещах, че е дошъл моят час. Чувствах се важна. Бях постигнала невероятен успех още с първата ми изложба. Светът се въртеше около мен. Идеше ми да скачам и викам от радост! Еуфорията беше пълна.
Р., който през цялото време се пазеше да не покаже близост с мен, се приближи и каза, че трябвало да си тръгваме. Не било хубаво да стоим до края. Дърпах се. Исках да остана до последно. Все пак това беше МОЯТА ИЗЛОЖБА! МОЯТ УСПЕХ! МОЯТ ЖИВОТ! Хората оредяваха. Р. успя да ме уговори да тръгнем. Заведе ме на ресторант. Този път пихме шампанско. Аз му бях сърдита за това, че ме измъкна от момента на славата ми. Исках да звънна в залата да попитам какви хора са купували картините и колко продадени има още. Той ми каза да изчакам до утре. Да го давам по-спокойно.
- Яд те е на успеха ми, нали? Не очакваше да ставам за нещо.
Никога не ме разбираш. Но не можеш да ми развалиш настроението, разбра ли? Един ден ще стана велика!
- Ти и сега си велика. Винаги съм вярвал в теб! Хайде да се
прибираме.
- Само искаш да се прибираме. Остаряваш вече. На мен не ми се
прибира. Искам да празнуваме цяла нощ. Никога не ме водиш на дискотека. Искам да танцувам. Не ми се спи точно сега. Ако ти не ме заведеш, ще се обадя на някой друг. Едно време обичаше купоните. Нали се запознахме на купона на яхтата. Много бързо остаря оттогава… - не спирах да нареждам аз.
- Тогава имах повод.
- Да, знам. Рожденият ти ден. Само твоите поводи са важни –
продължавах в същият дух.
- И ти скоро имаш рожден ден. Тогава ще отидем. Сега нека се
прибираме. Утре, като станеш, ще се обадиш в галерията. Сигурен съм, че ще се изненадаш.
За щастие бях достатъчно пияна и не го чувах. Бащинските му съвети винаги ме дразнеха. Вече не ми изглеждаше толкова умен. Наливах се с шампанско и като разбрах, че няма да ходим на клуб, реших да затворим ресторанта. Той не обичаше такива работи. Не можехме да се търпим взаимно.
Притеснявах се да се прибирам с него. Да не види оня от кафето. Но сега беше късно. Прибрахме се и заспах като талпа. Виното и емоционалният ден си казаха думата.
А и интересното беше минало.
02.04.2012 05:36
http://yourreplicawatches.net/brand/Blancpain/ - Blancpain Replica Watches - fake replicas replica japanese rolex watches
<a href="http://yourreplicawatches.net/">replica watches best</a>
http://yourreplicawatches.net/ - replica watches swiss
20.10.2012 04:55
