17
На сутринта първото, което видях беше лицето му. Гледаше ме мило. Все още ми беше симпатичен. Каза, че е от ранобудните, но ме изчакал да се събудя. Беше се облякъл без да го усетя. Трябваше да отвори бара.
- Мога да донеса кафе и закуска след малко.
Исках да остана сама.
- Благодаря, но предпочитам да сляза аз, когато се пооправя.
- Както искаш. Ще те чакам.
Тъкмо си направих кафе и Р. се обади. Каза, че ще дойде след
малко.
Започнах да заличавам следите от снощи. Главата ми беше все още
замаяна. Снощи водката не беше лоша, но в такова количество качеството няма значение. Повърнах няколко пъти. Припомних си мезето. Гримирах се, за да не изглеждам снощна. Картините бяха разпръснато облегнати по цялата стая. Оставих ги така.
Р. звънна. Държах се много мило с него. Бях гузна. За първи път му бях изневерила. Не можех да се понасям. Мислих, че ми е изписано на челото. Той пък на свой ред се извини за вчера, че не се обадил.
- За компенсация вече съм говорил със собственика на галерията.
Дължи ми услуга. Изложбата ще може да бъде след месец. Като гледам имаш достатъчно картини.
Заведе ме на ресторант. Още ми беше лошо и не смеех нищо да хапна. А пиене не ми се помирисваше. Р. използва благоразположението ми и каза, че тези дни имал работа. Приех го нормално.
Имах нужда да остана известно време сама.
18
Започнах да рисувам постоянно. Само така не мислех за момчето от бара. На третия ден тръгнах уж за покупки, обаче веднага влязох в заведението да пия кафе.
Кафето беше само повод. Той беше там. Отначало се чувствах неловко и не обелвах дума за нощта, която прекарахме заедно. Той започна пръв.
- Много исках да те видя пак. Гледам постоянно през прозореца, но
дори не минаваш оттук. Да не съм те обидил с нещо?
- Не. Просто тези дни бях много заета. Определиха деня за
изложбата и трябва да рисувам постоянно.
- Нямаш ли нужда от жив модел?
- Знаеш, че рисувам по-абстрактни неща.
- Нищо. Може пък да излезе нещо от това.
Не пихме кафе, а водка.
Качихме се в къщи.
Той наистина се съблече.
Този път го огледах.
Не беше лоша гледка.
Така и не стигнах до моливите.
Стараеше се.
Смени доста пози.
Измори ме.
Нямах желание като друг път да се довършвам сама в банята.
Това ми даваше ново усещане.
Рисуваше ми се.
