Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2010 09:42 - Забранено до 18! - Петнадесета и шестнадесета глава
Автор: svetlaivanova Категория: Забавление   
Прочетен: 1102 Коментари: 0 Гласове:
6



15

 

Пийнах няколко бири в къщи за кураж. Бях решила да му разкажа играта. В ресторанта се държах, като нахална кучка. От тези, на които когато и да им удариш шамар, няма да сбъркаш. Направих всичко, което една дама не може да си позволи.

Първо закъснях за срещата с почти час. Той ме чакаше кротко. Това ме вбеси. Поръчах си голяма водка и я изпих демонстративно на екс.

-       Днес не бързаш ли за жена си?

-       Вихра, знаеш, че държа на теб.

-       Така ли говориш и на жена си?

-       Остави жена ми сега.

-       Защо не си ми казал, че имаш дете?

-       Виж, Вихра отдавна жена ми не ме интересува. Имам три

момичета. Не мога да се разведа в момента, защото имаме общ бизнес. Остави ме да оправя нещата и всичко ще си дойде на мястото. Просто имай малко търпение.

-       Копеле гадно! За к’ва ме мислиш? Направил й три деца и сега ме

лъже, че ще се развежда!

-       По-тихо, моля те.

-   Защо, излагам ли те?

Извиках сервитьора и си поръчах още водка. И нея изпих на екс.

Чудех се до кога ще ме изтрае, но не ми дремеше.

-       И кога мислеше да ми кажеш?

-       Какво да ти кажа?

-       Не се прави на луд. Кога мислеше да ми обясниш, че имаш три

деца и отдавна не чукаш жена си? Тя знае ли?

-       Какво?

-       Че не спиш с нея, смотаняк такъв. Нали имате три деца. Да не би

аз да съм й ги направила.

-       Вихра, водката ти дойде много. Хайде да се прибираме.

-       Къде? У нас или у вас?

Потърсих с поглед сервитьора и му посочих празната чаша. Той я

напълни захилен.

         -  Тоя пък. Аз пия – него хваща.

         -  Вихра, махни тая чаша. Ставаш за смях на всички.

         -  Добре, скъпи, ама ти много се разбърза. Не е като с развода. Ще взема друга чаша, само да изпия тази.

         -   Моля те, стига вече. Пи достатъчно.

         -   Така ще говориш на дъщерите си.

         -   Прекаляваш  вече. Ако не престанеш, ще те оставя тук.

         -  Нали точно това искаше, перверзен мръсник такъв. Защо не ме остави на средата, като правихме нещо друго.

Наливах се здраво.

-       Вихра, разбери. Не е хубаво да пиеш толкова.

-       А хубаво ли е да изневеряваш на жена си?

Започваше яко да ме хваща. Не знаех какво говоря. Всеки момент

щях да повърна.

Завлякох се до тоалетната и щом ме лъхна миризмата повърнах. Не знаех къде съм. Замъкнах се до огледалото и се опитах да се погледна. Образът ми се размазваше. Взирах се и не можех да се видя. Клекнах за малко и там си останах. Сетих се, че не съм сама, но не можех нищо да направя. Нито да се изправя, нито да тръгна. Това е последното, което помнех.

 

Отворих очи и дълго време не знаех къде съм. Беше вече светло. По някакъв начин бях попаднала вкъщи. Опитах се да стана. Тежката ми глава ме връщаше обратно, но нямаше начин да се изпикая и издрайфам в леглото. Вдигнах я, като нещо отделно и много тежко и я преместих над тоалетната чиния. Коленичих пред нея и ми прилоша. Повърнах няколко пъти. Последните бяха най-гадни. Хем ми се гадеше, хем нищо не излизаше. Цялата треперех и нямах сили да се изправя. Мислех, че ще умра от сърдечен удар. Преместването от леглото до тук и повръщането ме беше изтощило.

Някой чукаше настоятелно по вратата. Хазяйката. Пита ме как съм. Каза, че Р. я помолил да му се обади, като стана. Отговорих че не ме интересува.

 Към ранния следобед извиках масажистката и гея-коафьор. Те естествено домъкнаха още хора. Не вдигах телефона на Р. Цял ден се бях самонавивала, че само ме използва, за да му разнообразявам живота и че не ме обича. Разказах на всички как съм го подредила снощи в ресторанта. Фризьорът, който знаеше всичко и обичаше клюките, ми намекна, че знае къде живее. В кръвта му беше да забърква интриги. А аз само това чаках. Вече бяхме изпили по няколко бири и това ми беше достатъчно да си върна пиянската форма. Навих го да дойде с мен да ми покаже къщата. По пътя спряхме да си купим още бири в кутийки.

Живееше в богаташки квартал недалеч от града. В къща като дворец. Паркирах колата на отсрещната страна и зяпнах натам. Нямах намерение да мърдам. Пиехме, пушехме и слушахме музика. Не откъсвах очи от дома му и си представях живота вътре. След около час вратата се отвори. Беше шест часът. Жената, която заключваше, разби всички мои илюзии. За секунди прецених, че е някъде към четирийсет годишна. Беше слаба. Дълга руса коса, по младежки хваната на опашка. Тесни дънки, които очертаваха все още стегнатия й задник. Мамка му! Жена, родила три деца, не да трябваше да изглежда така! И аз ако бях мъж и имах такава жена, щях да й правя деца!

Кръвта нахлу в главата ми. Станах и я настигнах.

-       Слушай, кучко, искам само да знаеш, че мъжът ти е с мен, ако се

чудиш къде е, когато не се прибира. Обича ме. Чуваш ли какво ти говоря? Колата също е от него. Колкото по-рано му дадеш развод…

-       Чакайте малко, моля ви! Не знам за какво говорите! За господина

ли? Аз съм домашната помощничка.

Застинах на място. Жената ме изгледа и побърза да си тръгне.

Погледнах към прозорците. Не се виждаше никой. Върнах се в колата и потеглих с мръсна газ. На връщане не обелих дума. Казах на всички да се измитат.

Останах сама. Заради неловката ситуация преди малко не можех никого да понасям. Както и да изглеждаше жена му, вече ми беше все тая. Тя беше някоя. Аз бях просто курвата на Р. Сигурно целият град ми се смее и ме сочи с пръст. Затова привличах само такива боклуци към мен, като тези, дето ги изгоних, защото и те ме използваха. Една курва не може да бъде обичана. Тя няма приятели. За всичко трябва да си плаща с каквото може. На нея нищо не й се полага по закон. Даже и любов.

Не можех да заспя. Телефонът не звънеше вече. Започнах да си рисувам нещо. Това ми подейства като успокоително.

На сутринта се събудих с усещането за чуждо присъствие. Миризмата на пури ми беше до болка позната. Той беше някъде в къщата. Пооправих се малко в банята и го потърсих. Стоеше в другата стая и пиеше кафе. Разглеждаше скиците ми от снощи.

-       Не си ми казвала, че рисуваш - каза Р.

-       Глупави са – отговорих.

-       Имаш ли нещо да ми кажеш за снощи? – попита.

-       За ресторанта ли?

-       Не, това беше онзи ден. И за снощи ли ти се губят часове?

-       Какво имаш предвид?

-       Кажи, госпожице, какво повече искаш? Нали правя всичко, за

да се чувстваш добре.

-       Но теб постоянно те няма.

-       Глупости говориш. Колко пъти не съм се прибирал по цели нощи?

-       Искам да се прибираш при мен.

-       И това ще стане. Стегни се малко. Така само усложняваш нещата.

Прислужничката е казала на жена ми за теб.

-       Тя нали и без това знаеше – попитах.

-       Да. Но не е нужно и целият свят да знае. Обясних ти защо.

-       За мен е нужно целият свят да знае. Омръзна ми да бъда

любовницата на Р.

-       Имам една изненада за теб.

-       Да не си подал документи за развод?

-       Голяма изненада – каза все едно не ми чу въпроса.

Огледах се. Не исках да се заяждам. Нямаше нищо голямо наоколо.

-       Едно птиченце ми каза, че имаш нужда от нещо, което си е само

твое и което една жена, като теб заслужава.

         Пуснах целия си чар в действие. Започнах да го изнудвам да ми каже какво е.

-       Виж под възглавницата.

-       Не каза ли, че е огромно нещо.

Върнах се с ключове.

-       Какво е това?

-       Това е само твоят, пардон нашият дом. Ако искаш бързо да го

 видиш, скачай в някои гащи и да тръгваме.

         Всичко ми мина. Оправих се за пет минути.

        

         Беше страхотен, обзаведен апартамент на последния етаж. В нова сграда. Тип студио, като тези, които винаги са ми харесвали. И беше мой. Не можех да повярвам. Няма наеми, няма хазаи. Р. наистина много ме обичаше. Хвърлих му се на врата. Замъкнах го към спалнята. Той не се дърпаше. Вече заспивах усмихната, защото си мислех, че всичките останали дни ще са такива.

 

 

 

16

 

-       Имаш голям хол. Защо не направиш в едната му част ателие, за да

рисуваш? – попита Р. на сутринта.

         Бях истински щастлива, когато се събуждах с него. Но днес, в новия апартамент - още повече.

-       Ще направя. Като малка ходих на частни уроци. Ако питаш мен –

това и трябваше да завърша, но наш’те не ме питаха. Казаха, че ще ми дадат пари да следвам само нещо свястно.

-       Ами сега какво ти пречи да рисуваш. Започвай веднагаа. След

време може да ти организираме изложба.

Днес все повече ми се струваше, че съм най-щастливата жена на света. Р. беше започнал да сбъдва всичките ми мечти.

 

Рисувах по цял ден и цяла нощ, когато Р. не беше с мен. Бленувах за обещаната изложба. Харесвах това, което правя. То ме отвличаше. Караше ме да се чувствам добре и да забравя, че все още съм сама. Намалих твърдия алкохол и пиех главно бира.

След няколко дни ме потърси компаньонът – фризьор и гей. Чудех се дали е такъв или само се прави на интересен, робувайки на общоприетите клишета.

-       Мацко, искаш ли да пием кафе? Имам нещо да ти кажа.

Не исках.

-       Не е за телефон.

Продължавах да мълча. Чудех се дали да не го отрежа един път

завинаги.

-       Добре де. Мисля, че трябва да седнеш за малко. Чуваш ли ме?

-       Чувам. Това със сядането от някой филм ли го чу или просто

искаш да звучиш по-драматично? Ако си мислиш, че пак ще ме предизвикаш да направя някоя глупост, много се лъжеш. По-добре си гледай твоите женчовци.

-       Хайде сега ще се обиждаме. Пък и ти не си направила кой знае

каква глупост. Хазайката ти…

-       Какво хазайката ми? Аз вече нямам хазайка.

-       Така е. Нямаш. Бившата ти хазайка се е обесила преди няколко

дена. Едва сега я намерили. Помислих, че вече може да знаеш. Сигурно ще те търсят да те разпитват. Не можели да намерят дъщеря й, а комшиите казали, че ти си живяла последно при нея и може да знаеш нещо. Понеже и мен са ме виждали, а нали знаеш, че всички ми познават, дойдоха днес в салона и аз им дадох телефона ти. Нали не се сърдиш кифличке? Горката, била наредила и твоята снимка до американската щерка и нейните отличени възпитаници – министри, доктори и всякакви. Все едно и ти си станала голяма работа...

         Трябва да имаш доста извратено чувство за хумор, за да се подиграваш на човек, който вече го няма. Не чух нищо повече. Облякох се и излязох.

         За първи път, откакто живеех в новото жилище с картините си, се почувствах самотна.  А самотата те кара да правиш неща, които иначе не би извършил.

 

         Бях решила да се разходя малко, но стигнах само до ъгъла на блока, в който живеех. Беше някакъв бар. Винаги пълен. С доста лъскави коли отпред на паркинга. Не му обръщах внимание досега, защото човек обикновено подценява това, което му е под носа. Този път ми се видя като нещо близко, мое и реших да вляза, въпреки че бях сама.

         Веднага ми хареса. Беше доста тъмно. Музиката звучеше ненатрапчиво. Пълно навсякъде. Само на бара имаше няколко места. Посетителите не бяха обичайните гръмогласни квартални пияници. Имаше доста жени. От всякакъв род и калибър. Повечето доста изографисани. Докато оценявах обстановката, вече си бях поръчала водка. Често поглеждах телефона. Чудех се кога ще се обади Р.. Откакто се бях настанила в новия си апартамент обещах, че няма да му създавам проблеми.

-       Здравейте! Мога ли да ви почерпя едно?

Мъжът изглеждаше приятно. На около трийсет. Малко

неангажираща компания нямаше да ми е излишна. Погледнах мръсните си ръце от боите. В бързината не ги бях измила добре. Само кимнах.

-       Очаквате ли някого?

-       Всъщност не.

-       Какво прави симпатична дама като вас сама?

Тоя пък не можа ли да се сети за нещо по-интересно.

-       Във всеки случай не чакам някой да ми се натрапва и да ми

говори глупости.

-       Извинявайте, не исках да досаждам.

Но не се махна. Известно време пиехме мълчаливо.

-      Ти какво правиш на обяд в тоя бар?

-      На сестра ми и зет ми е. Не работя друго в момента и са ми възложили контролни функции тук.

-      Значи сме съседи. Аз живея в блока - опитах се да обясня по-нормално присъствието си сама в бара.

-      С какво се занимаваш?

-      Художничка съм.

Изпитах нужда да се изфукам. Това беше първият човек след Р., с

когото можех да поговоря за картините си. С всяка следваща водка имах чувството, че умът ми се прояснява. Не спирах да говоря. Бях станала страшно словоохотлива.

-       Къде могат да бъдат видени картините ти?

-       Освен в частни колекции ли? - Продължавах да се надувам аз.

Скоро ще имам изложба.

-       А къде мога да ги разгледам преди това? Ти така ме запали.

Погледнах си пак телефона. Беше станало късно. Р. сигурно

правеше поредното дете на жена си. Изгарях от желание да покажа картините. А и компанията  ми ставаше все по-приятна.

-       Може да идем в къщи, но нямам нищо за пиене, освен бира. И е

малко разхвърляно. Не е за гости.

-       Харесвам творческия безпорядък. Остави пиенето на мен.

Качихме се горе. Тоя се захласваше колкото по картините, толкова и

по мен. Успя да вдигне самочувствието ми и да ме размекне. Разказах му за хазайката. Заплаках. Той ме успокояваше с думи. После с ласки. Не знам колко водка още изпихме, но накрая свършихме с бутилката в леглото. Не помня дали беше хубаво.

Р. ме беше забравил.

 




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 524771
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 416
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031