2
Бях в четвърти клас. Обичах да си правя къщички на село. Една стара черга върху тревата или друго сухо местенце, няколко забити колчета и изпънат найлон върху тях. А вътре - скъпоценностите ми. За всяко дете те може би са различни. За мен бяха кутията ми със събраните детски бижута, ТАЙНИЯ МИ ДНЕВНИК, няколко любими кукли, много моливи и бои за рисуване и всичките ми по-хубави рисунки до сега. Това беше МОЯТ СВЯТ и всяко чуждо вмешателство в него не ми беше по вкуса.
По-малките, които нахлуваха без покана в импровизираната ми къщичка, ме дразнеха. Мислеха, че само си играя с моите играчки и се сърдеха, че не им давам да ги пипат. Да, ама не беше само игра. Това там бяха МЕЧТИТЕ МИ. Като пораснат може и да разберат.
Връстниците ми пък не умееха да пазят и много обичаха да ровичкат в чуждите съкровища и да сравняват кой колко и какво има. Момичетата сякаш нарочно бяха много невнимателни с нещата ми. Като отвореха някое червило, забравяха да го приберат и го разваляха. Решеха косите на куклите толкова грубо, че после едва им оправях прическите. Започваха да приличат на проскубани. Момчетата си имаха свои игри и не проявяваха интерес към женските играчки. Веднъж един разбра, че имам таен дневник, открадна го и избяга с него. Уж ме харесваше, а не знаеше, че така ме нагрубява. Прочете го на глас на всички в квартала. В него бях описвала всеки ден какво ми се случва, кого харесвам и какви чувства ме вълнуват. Пишеше и за него, но той беше толкова ограничен, че не можеше да се познае. Добре че пишех със съкращения и инициали, така трудно се разбираше за какво става дума. Понякога момчетата показваха чувствата си грубо. Учителките ни обясняваха, че това е нормално и те просто не знаели как да се изразят. Мислели, че като дърпат момичетата за косата или пък проявят някоя друга грубост, така показват, че ни харесват.
По-големите, като родителите ми, умееха само да помагат в построяването, а после от несръчност, като влязат в къщичката се случваше да я разбутат или да я застрашат от разпадане, заради огромните си размери. И на тях не им беше там мястото. Нали си бяха построили свои.
Предпочитах никой да не ми идва на гости в моята крепост. Можех с часове да стоя сама и да си рисувам. Никога нямаше да ми омръзне.
Имах само една по-близка приятелка, която допусках по-често в моята колибка през лятната ваканция. Беше съвпадение, че учехме в един клас и имахме едно и също село. Тя пък ме ревнуваше от другите ни съученички в училище. Започваше да се сърди, ако обърнех на някого по-голямо внимание, ако седна на друг чин или се уговоря да играя с друго момиче.
С нея играехме на лекарки и учителки. Тя искаше да става докторка, а аз - учителка. Редувахме се в желанията ни.
Веднъж, когато се правеше на лекарка, а аз бях пациентката, ме накара да се пипам на едно място, уж че това ми предписва, като рецепта. Бяхме сами в палатката ми. Попита ме дали съм го правила досега и дали знам какво става, ако се пипам по-продължително по онова място долу. Беше ме срам да си призная, че от известно време се докосвах точно там и ми харесваше.
Обикновено ставаше вечер, когато всички заспят и не може никой да ме усети. Ограничавах се да го правя, въпреки че ми се искаше, защото си мислех, че е нещо опасно и не знаех дали няма да си навредя, ако ми се случва всеки ден. Понякога включвах и куклите си в играта. Това беше много преди първата ми целувка и аз репетирах на тях, особено с едната, която имаше дупка в устата. Когато й махнех биберона, си вкарвах езика в устата й и започвах да имитирам целувка. Представях си някое от момчетата, които харесвах в училище и се пипах отдолу. Нямах никакъв опит в секса и никога не бях сварвала родителите си да го правят, но няколкото канала, които издебвах да си пусна сама, бяха достатъчни, за да се информирам какво представлява.
Когато ми стана ясно, че не съм единственият човек на земята, на когото му харесва да прави това, се успокоих, че ми няма нищо. Дадох й да разбере, че ми се е случвало, но не искам да го правя пред нея. Тя не се разсърди и този наш по-откровен разговор ни сближи още повече. Започна да става по-ревнива и когато тръгнахме на училище и друга съученичка ме покани на гости само мен, тя направо побесня.
С другото момиче слушахме музика и гледахме един нов филм, който бяха донесли майка й и баща й. Моите и нейните родители се познаваха и ми разрешиха да пренощувам там. Беше много приятно и за пръв път имах и друга по-добра приятелка.
Тази, старата ми дружка, не знам защо си мислеше, че й принадлежах. Аз бях най-добрата й приятелка и го доказвах всеки ден, но еднократното ми гостуване или „предателство”, както тя го наричаше, сложи край на нашите взаимоотношения. Беше ми мъчно и не можах да разбера с какво така я обидих. Не винаги можеш всичко да си обясниш.
Когато пораснах нещата се повтаряха, само че в ролята на съученичката ми влизаше някой мъж. Аз го допусках до себе си. Разкривах му някои мои тайни и той си мислеше, че му принадлежа. Бързо забравяше, че аз го избирах, защото искам, а не защото му го дължа.
Никой няма правото да отнема свободата на другия. Не можех да си обясня защо тази моя приятелка навремето така се разсърди като избрах другата пред нея. Всеки има право на избор. Винаги ми е било интересно защо една грешка може да развали отношенията от раз, а когато доказваш любовта си всеки ден, и цял живот няма да ти стигне.
