Казвам се Вихра. Някой смятат, че имената определят характера на притежателите си.

Дали?

До 18 години ми забраняваха много неща. Да пия, да пуша, да рисувам, да обичам, да взимам решения сама, да бъда каквато искам и да живея, където искам…

След това започнах да живея, както си мислех, че искам, но се оказа, че не мога, защото много неща са ми забранявали.

Никой не ме научи, че да се боря с тях, е като да плувам на едно и също място, докато имам сили. Като мухата, която пърхала с криле в чашата, докато й се пресече млякото, за да изплува…

1

Първата ми истинска целувка беше с жена.

         Седяхме на пейката пред блока и люпехме семки. Тя беше с пет години по-голяма от мен. В дванадесети клас. Научи ме на много неща. Не знам защо ми обръщаше по-специално внимание, но това ме ласкаеше. Е, понякога и ме дразнеше, когато се държеше с мен като с малко момиче. Струва ми се, че искаше да покаже превъзходството си и разликата във възрастта ни. Често ме пощипваше по бузите и казваше, че когато порасна ще стана „готина пичка”. Подхранваше недоразвитата ми женственост с малки подаръчета - поизхабени червила, употребявани парфюми в красиви шишенца, пластмасови гривнички и разни други женски джунджурии. Много обичах да се кича с тях, да ги разглеждам, да ги мириша и да им се радвам. Толкова бях свикнала с честите й подаръчета, че когато оставахме само двете си позволявах да я попитам с хитрата си усмивка: „Днес имаш ли нещо да ми подариш?”. Тя ровичкаше дълго в дамската си чанта и ако не намереше нищо, с което да се раздели се качвахме да потърсим в апартамента, където живееше. Гледах големите чекмеджета, пълни догоре с дрънкулки. Мислех я за много богата след като има толкова неща. След време, когато и аз насъбрах огромно количество ненужни женски дреболии, нямаше на кого да ги дам. Времената се меняха. Малките момиченца бяха разглезени и вече не харесваха какво да е.

         Тази кака с подаръците живееше в нашия вход няколко етажа по-нагоре. Често, когато ме видеше пред блока с другите деца, се спираше да си поговорим. Не знам дали просто си убиваше времето или наистина й беше приятно. Понякога се включваше в игрите ни, но само когато играехме на нещо с топка. Беше волейболистка, не много висока. Момчетата от квартала я обсъждаха, но те обсъждаха всички  мадами.

Един път се бяхме събрали и играехме на „шише” в градинката пред блока. Някой завърташе легналата бутилка. Когато спреше да се върти, към който се насочи гърлото й измисля едно желание, а другият срещу него го изпълнява. Когато спря с дъното към мен, момчето срещу мен поиска да го целуна. Беше от съседния блок. Забелязах, че нарочно сядаше така, че аз да съм отсреща. И аз много го харесвах, но срамът ми беше по-голям. След време разбрах, че срамът е враг. Когато не се престрашиш да направиш нещо веднага, може после цял живот да съжаляваш или пък, докато набереш смелост и си повярваш, вече да е късно. Кажеш ли си за нещо, че винаги можеш да го направиш, времето минава неусетно и „винаги” става по-късно, отколкото си мислиш.                                                 

Имаше и друга пречка. Не се бях целувала истински досега и се притеснявах да не се изложа. Имах няколко фалшиви опита с една кукла, но това не се броеше.

И ето, сега седях с наперената кака на пейката пред блока и я разпитвах за истинската целувка. Как става? Какво трябва да правя и колко дълго продължава. Естествено бях виждала да се целуват не само по филмите, но друго си е някой да ти обясни по-подробно.

-  Ти наистина ли не си се целувала още?

Кимнах и продължих да беля семки нервно. Бяхме направили килим от люспи около нас. Не знаех как да тълкувам тази нейна усмивка.

-  Навеждаш се към него. Допирате си устните и вкарваш езика

си в устата му, но не прекалено навътре и не го задържаш много. Започваш да смучеш неговия, а той твоя с плавни, равни движения или както дойде. Ако не ти хареса, значи той не се целува хубаво и едва ли можеш да очакваш нещо друго да прави както трябва.

-         А не трябва ли той пръв да започне?

-         Зависи. Ако чакаш винаги мъжете…

Тъкмо ми беше станало интересно и майка ми се провикна от

терасата.

-         Вихра, прибирай се за вечеря.

-         Ей сега идвам.

-         Няма ей сега. Веднага!

Майка ми не беше лоша жена. Отнасяше се към всичките ми

връстници много приятелски. Често следобедите ни носеше бисквити и солети пред блока, а когато бяхме само две-три деца ни мажеше филии. Всички ми казваха, че имам много готина майка. Не харесваше само Каката. Дори ми забраняваше да общувам с нея. И сега не й стана приятно, като ме видя да си говорим двете. Знаех си, че като се прибера ще ми прави физиономии и забележки. Един път, когато Каката ми беше дала да понося едно нейно много тежкарско яке, майка така ми се развика. Даже каза, че не знаела как ще погледне хората от срам, все едно съм нямала дрехи. Наложи се да го върна веднага.

Хич не ми се тръгваше. Станахме заедно. Във входа я попитах дали

според нея целувката ще ми хареса.

-         Абе, какво толкова се притесняваш? Сега ще ти покажа.

Бяхме сами до пощенските кутии. Тя се наведе и пъхна език в устата ми. Препарирах се. Някой можеше да ни види само, ако излезе от асансьора или влезе през входната врата. Беше тихо. Ръцете ми се изпотиха рязко и въпреки, че ги бях отпуснала до бедрата си се напрегнаха, както и цялото ми тяло. Топлата вълна, която почувствах накара краката ми да станат меки, а коремът да се свие. Чувствах се отнесена и мислех, че всеки един миг ще припадна от вълнение. Мъжете, които целуваше, сигурно оставаха нейни завинаги. Тя се отдръпна и се засмя.

-         Как беше?

В устата ми още усещах соления й вкус от семките. Преглътнах и

успях да кажа само:

-         Солено.

Тя се засмя с глас и тръгна към асансьора. Изчаках с нея докато

дойде и се разделихме все едно нищо не е станало. Аз не ползвах асансьор, защото живеехме на втория етаж.  

Това с нея никога не се повтори и с нищо не промени живота ми.

След време очаквах да усетя същото при първата ми целувка с момче.  Мислех си, че съм влюбена в него. Толкова го харесвах, а когато ме целуна с език, не изпитах нищо подобно. Имаше слюнка в излишък и ми олигави целите устни и около тях. После ме беше срам да се избърша пред него и едва дочаках вятърът да изсуши мокрите остатъци от лигите му. Напомняше ми на роднинските целувки по бузите, когато някой ти се радва колко си порасналa, а после гледаш да не те види и се избърсваш бързо с ръкава.