Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2010 22:49 - Продавачи на чудеса (Публикувано във вестник ''Стандарт'')
Автор: svetlaivanova Категория: Технологии   
Прочетен: 910 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 13.06.2010 08:40


 

Стоя на опашката в столичен магазин. Всъщност каква опашка. Една жена на възрастта на майка ми пред витрина със скъпи сирена и деликатеси. По облеклото й разбирам, че може и нищо да не купи. А може и да греша. Не бързам. Знам, че в магазини като този, продавачите на чудеса обръщат специално внимание на всички клиенти и са много любезни в предвид качеството и най-вече цената на стоката, която предлагат. Италианска.

Жената се чувства все по-неловко, а човекът отсреща, с бялата престилка и запретнатите ръкави, я гледа все по въпросително. Знам го тоя поглед. Няколко пъти съм го чувствала и върху себе си, когато съм по анцуг и без грим.

„Нещо да предложа” – вече губи търпение продавачът, който всъщност е консултант.

Жената мълчи и гледа.

„Ще искате ли нещо?” - настоява консултантът.

„Сирене имате ли?” – престрашава се жената.

„Това пред вас всичко е сирена, зависи какво търсите - френско, швейцарско
, синьо, фета, моцарела, камамбер...”

„А обикновено краве сирене имате ли?”

„Не. Всъщност да. Имаме. БИО.”- продавачът подава малко вакуумирано пакетче БИО сирене, обаче цената му на килограм изобщо не е БИО.

Жената го хваща предпазливо. Оглежда го отвсякъде и го връща обратно.

„О, не. Благодаря.” – казва и тръгва към изхода.

„Тая май не знае какво иска” – съзаклятнически ми смигва бялата престилка.

Чудя се дали да му кажа каквото ми е на езика. Преглъщам го. Така, както бих преглътнала една ГМ пълнозърнеста филия
, намазана със ГМ соев пастет, след като вече ушите ме болят от погълнатата информация за ГМО (генномодифицирани организми). Очакванията ми консултантът да добави, че кравата не се е хранила с ГМ култури не се оправдаха. Няма нужда. На етикета  пише всичко, за който се интересува. И, че не е с ГМО. По закон с по-големи букви. Върви, доказвай обратното.

Остава ти да вярваш. На етикетите. Дали са маркетингов трик на гениални търговци или действително искат да ни продадат нещо добро за здравето ни? Спряхме ли да пушим и да произвеждаме цигари след филма „Вътрешен човек”, след цялата информация за вредата им и след като се изписаха страховитите надписи на кутиите? Не.

С надписите и етикетите искаме нещо да рекламираме, за нещо да информираме, за нещо да се застраховаме. От какво? От бъдещето?  Кое е добро и кое е лошо времето ще покаже.

А колко по-лесен беше животът ми преди да започна да изчитам етикетите...

И колко повече свободно време имах да държа книга в ръка, вместо етикети и упътвания.

Първо се притеснявах за срока на годност. После - за съставките. След това четях за сладките - дали съдържат захар, дали е плодова, рафинирана или е със заместител (и те били вредни), растителни или животински мазнини са използвани...

Дълго гледах цифрите, за да не се сърдя после на фитнес инструктора ми. После, освен всичко друго търсех дали продукта е с ГМО или не, дали е БИО или не, дали кокошките са били свободни или просто кокошки. Накрая гледах цената. Трудно. Е, аз не съм мързелива. Никога не съм търсила на работата лекото, обаче и на мен ми се иска да купя нещо евтино и качествено. Както жената преди мен, която най-вероятно отиде да търси сирене без ГМО, но на прилична цена.  

Да, но такива чудеса днес няма. Има само продавачи на чудеса. Търся вкусните домати на баба, но намирам домати с нитрати, домати-мутанти или в най-добрия случай БИО бутикови производни на доматите. Ето такива са - „бутикови”, щом има хора, които не могат да си ги позволят. Нищо вече не е същото. Нито цените, нито качеството. С новите технологии всичко ще се променя. В началото - с цел подобрение. Като при пластичните операции. Бяха измислени за осакатените хора след войната, а днес са за всички, които не искат да водят война със себе си в огледалото. Намесихме се навсякъде – в здравето ни, в телата ни, в духа ни, във въздуха, в инфраструктурата на земята, в космоса, в природата, в зачеването на дете, в начина на раждане, скоро и в пола му...

Но какво ни дават науката и познанието за живота, ако не можем да ги манипулираме в наша полза? Тогава да ги спрем? Не става.

Дунав с дъски не можем да преградим.

Трябва да опитаме да се приспособим и към ГМО, и към това, което е плод на нашите научни открития, за да оцелеем. Бъдещето е на новите технологии. Бъдещето работи да замести всичкия природен дефицит, който е на изчерпване по една или друга причина.

Знам, че обичаме да отричаме всичко и мразим да ни забраняват. Да си представим за момент ситуацията, че закона за ГМО беше предложен в парламента така: „В НИКАКЪВ случай да НЕ се  използват  ГМО...” Дали тогава общественото мнение  на което е забранено нещо нямаше да е против тая забрана?

Това, което искам да Ви кажа, е да не ви пука много. Защото до голяма степен всичко идва от психиката ни. И някой болести и вреди, които си нанасяме - също. Ако се безпокоим прекалено, най-малко ще се депресираме.
Когато ми пукаше, се побърквах.
Четях етикети.
Внимавах какво и с кого говоря, за какво пиша, с какво се храня...
Вълнувах се от общественото мнение.
Ядосвах се на жълтите вестници.
Не стъпвах в басейни, за да не ме хване нещо.
Не купувах плодове и зеленчуци през зимата. За по-сигурно и през лятото.
Не се излагах на слънце.
Не пиех вода от чешмата.
Живеех в стерилна обстановка и животът ми стана стерилен.

Не искам такъв живот!

Вече плувам, храня се с каквото ми е вкусно, не се вманиачвам във всяка болка, килограм или друг недостатък, не се лишавам от нищо и ми е добре. Единственото правило, което спазвам, е да не прекалявам.

Баба ми беше казала, че организмът е като шкафче с чекмеджета. Всяко чекмедже има нужда от нещо различно. Така че си го набавям.

Знам, че опитните мишки са яли ГМ храни, а ние колко пъти сме ги яли, преди да се изпише на етикетите не знам.

Човек трябва да има избор какво да си купи – ГМО или БИО.
Но, за да има и може да избира,  трябва да има и пари.

А дали ще вярвате – на бабите или на продавачите на чудеса?
Изборът е ваш.
Парите също.
Аз само казвам много да не ви пука.



Тагове:   грим,   стандарт,   етикет,   ГМО,


Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 373295
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 414
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930