И рече Господ „...да нямаш други Богове освен Мене”...

А тя каква стана...

Създаваме си малки богове, крадем, лъжем,  прелюбодействаме, присвояваме, лъжесвидетелстваме, убиваме дори близките си... И не по-малко страшното - позволяваме да ни крадат, да ни лъжат, да ни прелъстяват, после да ни убиват бавно... И плачем или още по-лошото - оплакваме се. А ако някой се опита да получи възмездие заради нас, то се тълкува, като отмъщение. После пак плачем – нарушаване на правата, показни арести без доказателства… Ами началото винаги е трудно, но е добра основа. И не е ли това пътя да станем истинска европейска държава? Нека се опитаме да мислим позитивно. Днес имаме основание. Това правителство прави нещо. Може да не е чудо, но нека спрем да си повтаряме, че всяко чудо е за три дни. Ами, ако е за постоянно?

Представете си един по-добър свят. Такъв, за какъвто пее Джон Ленън. Представете си, че успеем да се пречистим, че успеем да изрежем гнилото... „Било много.” Ами много рязане ще падне. „Всички били такива.” Че повечето са такива си личи. Вият, като линейки да не би да стигнат и до тях. „Било ПР.” Нека да им е такъв ПР-а. Поне нещо се случва. По всякакъв начин се опитваме да го неглижираме или да го опорочим. И не искаме да вярваме, или поне да помечтаем, да си представим, че това ще е за постоянно. И че тези ще стигнат до края, за да започнем на чисто. По онзи европейски начин. За да не бъдем там само географски или по милост.

Не ни се вярва. Защо?

Дребните ни душички треперят. Ами, ако се случи и на мен? Е, който е виновен ще му се случи. Или поне на повечето. Така е. Има грешка. Има и прошка. Да де, ама по-добре прошката да е след като си излежиш грешката. Невинен до доказване на противното. Май, че всички сме виновни до доказване на противното. Най-малкото, защото си затваряхме очите. Че политиците са корумпирани. Че чиновниците са бюрократи. Че ние не сме идеални. И си създавахме малки богове. Малки, но богове. Следвахме ги сляпо до следващите избори.

Омръзнаха ми малките богове, които крадат от живота ни!

А колко просто може да бъде. Отново трябва да прочетем поне десетте божи заповеди. Забравили сме ги. Всичко е вече казано. Ех, само ако го спазвахме!

Христос възкресе! Дай Боже, и при нас.