Излизаш на сцената и се усмихваш. И-ха! Вече съм на екрана! Със сенки под очите, замазани с грим. Клатушкащ се от недоспиване на обувките с висок ток. Премръзнал в гримьорната (ако има такава). Гримиран в колата, ако няма. Недоял мизерната пица по пътя към успеха. Горката, по-премръзнала е от теб. И спазарил цената на всичко това чуваш отнякъде: „Как може да вземе толкова пари за две песни?”

Поемаш дълбоко въздух. Издишаш яда си и почваш да забавляваш. „Успях! Спокойно. Всичко е наред”- мислиш си. Може би това остава най-спокойният момент.

Слизаш от сцената и тичаш. Към живота. Към детето. Към любимия. (Добре, че е свикнал да ме вижда без грим малко да си почина от тая маска.)

Почва се: „Извинявай за закъснението”. Или: „Май няма да мога да се прибера тази вечер”. „Ще се видим утре”. В най-добрия случай. После: „Ще ми помогнеш ли?”. „Вземи детето”. „Дай го на баба”. „Целуни го от мен за лека нощ”. „Ще се оправим...”. „Кога?” „По-нататък…”. „Нали си с мене? Аз и ти! Никой не ни трябва!”. „Детето заспа ли? Добре. Дай да пия едно за живота ни”…

Пътуваш. Мислиш. Търсиш вдъхновение. Между другото. В алкохола. В цигарите. Спасен си. След наркотика идва музата. Хващаш я. Има песен. Пак си на екрана. Пускат те по радиото. В бензиностанцията те познават. Има те във вестника. Снощи еди-кой си се изложи. Цицата й излезе. Дюкянът му беше разкопчан. Май не е същият на живо. „Тая песен не прилича ли на оная?”. „Видя ли я тая с какво се е облякла…?”. „Нищо не показа. Нито глас. Нито цици.”. Или: „Наду ни главата. Вика, като съдрана. Нищо не й се разбира от текста. А, тука ме жегна. Пее за душата. Става. Добре ми отваря глътката. После и аз се отварям. Що не я поканя да дойде с мене. Надува се. Ще се спука. Колко ли струва? Ще я замерям с пачки. Повече няма да я каним. Не е от наште. Как можа за две песни толкова пари да ни вземе?”.

Трябва да се научим да разбираме всички и от всичко, за да оцелеем. Да сме компетентни по всички въпроси и дейности, свързани с нас. Можем да бъдем. И сме. Специалисти по всичко. Първо сме ПОП певци, после помощник - текстописци, съветник - аранжори, композитори, щем не щем главни счетоводители, секретари, ПР-и, менажери, музикални продуценти, сценаристи, асистент-режисьори, организатори на човешки ресурси, рекламни агенти, стилисти, гримьори, тонрежисьори, озвучители, разпространители, дизайнери, спонсори, управители на собствените си фирми, инициатори на всичко това…

Ако все пак има някой, който си е упражнявал върху нас професията и не си е свършил добре работата, накрая отговорността пак е за певеца. Той е лицето. Лош е неговият албум, крадените песни също, скапаното озвучаване е проблем на гласа му, той не се облича добре, неговите песни не са хитове, текстът му е глупав, клипът - боза и той нищо не е направил.

Едва ли някой, явявайки се с неистово желание на кастинг за поредния реалити формат, си е представял такъв живот.

Певците обичат да разделят професията от живота. Например, когато си купуваме дрехи: „Това е за живота. Това - за сцената.” Едно време хората казваха „това е за делник, а това за празник”. Явно празникът при нас е сцената. А как да не е, като там изглеждаме перфектно, там посрещаме празниците, там сме тези, които искаме да бъдем. Много повече от това, което се вижда. Едва ли има място, което учи на всичко това. Освен по пътя. Нека да протестираме! Или я по-добре да пеем за протестиращите... Ние ги представляваме. И ги подкрепяме. Кои сме ние? Певците. Те никога не се оплакват. Плащат на всички за всичко и накрая поемат вината. Усмихнати са. Успели. Носят на отговорност. На клюки. На битки. На подигравки. На пиене. На псуване.

А в повечето случаи другите, които след хиляди молби, извинения и допълнителни пари са си свършили работата, бягат от отговорност. Ние сме лицето. Налага се да сме специалисти по всичко. И да обираме всякакви лайна и лаври. На тези, които работят с нас и за нас. Заради всички, на които си плащаме. За всички, на които се молим да ни помогнат. Живеем в омагьосан кръг. Все същите хора ни награждават, все същите ни обичат и отричат. Пак те ни създават и благославят. Все стигаш до едни и същи хора. От композитора и аранжора до едното радио, което ни излъчва. Какво ни остава? Да разчупим стереотипите. Да привлечем вниманието. Да получим аплодисментите. Показвайки по-различна сексуалност, по-големи или по-малки цици. Хората се объркват. Да гледат ли? Да слушат ли? Какво има ново да видят? Всичко е на показ. Ние, българите, вече всичко измислихме. Остава ни чуждото. Да го откраднем! Или още по-лошото - да се правим на неразбрани интелектуалци, родени за друга епоха, но творящи в тази.

Светлините на прожекторите ни карат да губим почва под краката си. Силно да си вярваме. И да се чувстваме значими в собствените си очи. Отказваме да разберем, че всъщност ние сме съвременните гладиатори. Тези, които са родени да забавляват. И никой не вярва, че идва краят и малцина са онези, които получават свободата си. Повечето от тях са ги изяждали лъвовете.

 

 

 

 

Но, повярвай, има много други професии, в които се чувстваш по подобен начин (напр. пред черната, вече бяла, дъска...)) Всеки носи кръста си... Стара истина.
Поздрави от мен!Аз те харесвам.) Пей и слушай повече добрите гласове!;)

Разбира се!

Не!Няма и не е време за съвети и съжаления!Трябва да живеем така,както сме избрали и в името на мечтите ни!
Поздрав Светла!Желая ти успех!

тези 5 или 50 мин. на сцената,в които изваждаш от себе си най-доброто на което си способен,постигнато с цената на много труд,несгоди и компромиси ти носят за пореден път щастливото усещане за сбъдната мечта.

И ти го знаеш много добре, че всички усилия си струват! Благодаря ти...!

Трябва да знаеш, че има и позитивни хора, които ти влизат в положението, мислят, като теб и ти стискат палци, въпреки, че не те познават лично. Просто трябва да вярваш! Желая ти успех! П.П. всеки се чувства така в един или друг момент, по един или друг начин... просто трябва да мислим позитивно и най-вече добро един на/за друг!

Не, не сте съвременните гладиатори. По времето на Рим гладиаторите са се клали за кефа на публиката, а императорите са взимали парите. Сега е точно обратното. Вие гепвате парите , а публиката остава с гледането на новите ви дрешки и силиконови цици, щото няма какво да чуе. Не ми се сърди, но YouTube е пълен с таланти без нови дрешки и без тонрежисьори,композитори, аранжьори и текстописци, който да пречат на таланта им. Кат си можеш никой друг не може да ти попречи. За истинското изкуство трябва талант и труд, а не дрешки, гримове, обущенца, лъскави коли, плащане на всякъде за да се чуеш нейде. Талантливите ги търсят и им плащат, а не обратното.

Какви парички прибират!?! Само чалгата правят пари! Другите изпълнители какви пари вземат!?! Да, има един двама които правят по някой лев сигурно, но само те ли са таланта на България??? Не се излагай. Кой търси талантливите в нашата страна? В България продажби няма. Участия има, и бакшиши също... ама всеки иска чалгичка... иска да му пеят колко е лош, как разбива сърца, как поръчва бутилки и каква голяма мутра е! Тук пазара е такъв. И то не заради някой друг а заради нас, българите. За това има стотици показатели. Например, искам да се сетиш за някой голям, известен, успешен клуб/дискотека, печатница за пари като Син Сити и тем подобните който не пуска чалга, задържал се е в София и привлича огромен брой клиенти? За един само искам да се сетиш. Пазарът за поп, и всъщност всякакъв друг вид музика освен чалгата е прекалено малък за да се осребри без продажби и големи рекламни договори. А големи рекламни договори не може да има, защото... пазарът е малък, пиратството се вихри със пълна сила и продажби също не може да има, кръгът се затваря. За това недей да ми говориш за това как талантливите ги търсят и им плащат яките пари. Да, талант е необходим разбира се, но по важно е дали си продаваем или не. Може да си най-талантливият изпълнител на света, но ако хората не те искат защото пееш облечен и не друсаш цицони по масите, пари няма да направиш! Поне докато не се променим ние, а това трудничко ще стане. И като казвам ние, имам впредвид ВСИЧКИ (тук включвам и себе си) българи, защото има много хора които си мислят че нямат нищо общо със другите, че са много по различни, по европейци. А всъщност не се замислят как те самите твърде често допринасят за тази наша поп-фолк култура, било то възползвайки се от системата ни (корупция) или просто със поведението си тип "аз съм различен, другите са селяни, вечно ще си остана неразбран".

Никой не търси талантливите. И никой не им дава пари, за да си излязат от къщите. Те само трябва да правят нещо по въпроса, както прави авторката. И тя от много време нищо не прави, обаче поне казва как стоят нещата, а не си трае като пръдня в гащи. И кой търси таланти в България? Колко милиона продаде тая дъртата с ангелския глас и колко копия ще подари на роднините си нашата, която бе избрана от трите хикса - Хилда, Дилов и Магърдичката.

Сигурно се излагам за някого и не се сърдя за забележката ви. Ако вие сте шеф на някаква фабрика и искате да произвеждате добър продукт и да го продавате какви работници ще търсите? Можещи и талантливи разбира се нали ? Има You Tube. Там можете да видите наистина всякакви таланти. Та тези дето работата им е музикален мениджър редовно преглеждат този сайт и избират. Така откриха и Румънските " Хайдучи" преди време и направиха доста пари и за себе си и за тях. Какво ли биха открили мениджърите в БГ ? Силикон,цици, дрешки, фото модели и еротични такива, но музиканти...не ! Да ама техният бизнес е музиката !Разминавката е пълна. Иначе Светла ми е много симпатична визуално. И дъщеря ми се казва Светла.

Чакай, чакай. Веднага визждам няколко големи слабости в аргументите ти. Първо, имаш фундаментално грешна идея за музикалният бизнес. Ако изобщо може (което е малко съмнително) да се прави сравнение между музикалният бизнес и фабрика... то изпълнителят не е работникът а е до една голяма степен продуктът. Второ, песента на Хайдучи всъщност изобщо не е нейна а е на O-Zone. Тя просто прави кавър... Мисля че аргументът ти за талнтът беше дотук. Много рядко се случва някой просто ей така да пробие в Европа и то обикновенно е hit & run, един Нума Нума ей и после никакви ги няма. Това е защото песента е продаваема но дугата част, истинският продукт, изпълнителят НЕ Е. И в резулат, за повече от един Евро хит силици няма! Веднага ще подкрепя аргумента си с пример. Когато Rhianna & T.I. взеха hooka на тази песен на Хайдучи/O-zone което беше всъщност най-доброто от песента и направиха Live your Life, кой осребри повече? Хайдучи или Rhianna (ха-ха)? Много ни се иска всичко да опира до талант щото ние българите сме много "талантливи" ама за съжаление само с талантец не става, умряла работа. И моля те, за какво му е на US продуцента да търси и да влачи "таланти" от България като чакалните на офисите и пощите им са препълнени с стотици хиляди таланти и техните произведения? И нещо друго не мога да рабера. Защо ми се струва, че слагаш една от малкото поп/денс изпълнители в България (имайки впредвид Светла Иванова) под един знаменател със "силиконките" (най-общо казано). Като се замисля, аз всъщност нямам нищо против тях, защото те просто са намерили начин да се осребряват и в това няма нищо лошо, но да слагаш и Светла там не ми звучи сериозно.