Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2012 23:07 - Пица на парче
Автор: svetlaivanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2739 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 29.04.2012 23:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                 Противно на всички правила се оказва, че в колкото по-малка къща живеем, толкова по-трудно я поддържаме. Става дума за държавата ни. „Тази“ държава, както обичат да я наричат голяма част от политиците ни, все едно не е тяхната.

Тук живеем като за последно. Ден да мине, друг да дойде. И ако може, другият да не е в България. Пълно е с доказателства за това, че нещата се правят и продават като пица на парче. Да закрепиш положението. Да залъжеш глада. Да напълниш гушата за момента. С евтини продукти. Така е от край време.

Заплатите ни са колкото да не умрем от глад. Вършим работата за толкова, колкото ни плащат. На инат – даже и за по-малко. Големи егоисти сме. Живеем така, все едно няма да има следващо поколение. Искаме децата ни да са добре, но ако може някой друг да им осигури охолно бъдеще. Никой не носи отговорност. Бюрократът, който сякаш нарочно се бави, не се замисля, че утре фирмата, на която прави спънки, може да даде хляб на детето му. Инспекторът който разрешава калпаво строителство, не се сеща, че един ден детето му може си купи апартамент в такава сграда. Не останаха майстори, които да застанат със семейството си под моста, за да докажат, че ще издържи.

Затова, уви, ще има още скъсани мостове. Пропукани язовирни стени. Опасни за живеене сгради. Незаконни строежи. Дупки всякакви.

Запълваме ги чак когато станат като кратери. Държавата ни е заприличала на закърпена дреха. Ще я носим, докато не я скъсаме от употреба.

Джобовете ни са празни. Полупразна е и държавата ни. Освен, че е пуста, е опасна и за хората, които все още не са я напуснали.

Ето, тези дни разбрахме за поредния проблем на перничани. Не стига, че се надишаха на прахоляци, ами неукрепени стари минни галерии в града са наводнени. Има опасност от пропадащи земни пластове. Отново е станало късно да реагираме. Над 150 сгради са с напукани стени. Ремонтите вече не помагат. Къщите може да потънат заедно  със собствениците им. Какво са виновни хората, които сега ги обитават? Какво ще е виновно днешното правителство?

Постъпваме като във футбола. След всяка загуба сменяме треньора. Вярваме, че новият ще е по-добър. Винаги искаме от сегашните управляващи да оправят нещата. Но които и да са, те не могат да насмогнат на проблемите, които сами си създаваме десетилетия. То е като да трупаш килограми с години и после да искаш да отслабнеш за дни.

Всички чакаме някой да дойде да ни оправи с магическа пръчка. Или поне да обещае. Я за един мандат, я за 800 дни. Сигурно ако ни излъжат, че ще ни превърнат в Пепеляшки и принцове на мига, пак ще се доверим. Нищо, че не сме герои в приказка. 

Забравяме, че държавата ни не са само управниците. Държавата сме ние. И едва когато го разберем, ще спрем да чакаме чудото да се случи и ще започнем да живеем не по лесния, а по правилния начин.  
----------------------------------------------------------------------
За колонката ми "Глас" във в-к "Стандарт"




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 373274
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 414
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930