Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2012 20:50 - Насъщният като бреме...
Автор: svetlaivanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1505 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.03.2012 12:39


 Още ли се смеете на софиянците, които карат кори с яйца на

задната седалка. Аз съм от тях.

 

А да ви кажа ли какво има в багажника ми, когато се

връщам от дълбоката провинция? Компоти, лютеница, месо,

домашен суджук, вино и ракия. И не защото ми излизат по-

евтини. Напротив. Като сложа винетката и бензина в двете

посоки цените им конкурират италианските магазини за колбаси

и сирена в центъра на София. За сметка на това домашните

продукти все още държат качеството. Без някой да им налага

стандарт за това. Не намирам найлон в суджука, нито нитрати в

сока от компота, виното и ракията са без химични добавки,

а лютеницата едро смляна и с точно този вкус, който помня от

детството ми.

 

За жалост обаче този начин на производство на храни отмира. В селата ни

все по-малко хора се трудят дори за насъщния. През зимата,

когато много селища и махали останаха без хляб заради затворени пътища се

убедихме, че дори земеделците и животновъдите разчитат на хлебозавода в близкия

град.

 

И не защото хората не предпочитат домашните храни или са

станали по-мързеливи. А най-вече заради непосилно високите

разходи. На село казват, че плащат много за ток, вода

и дърва за огрев. Живеем 21-ви век и  освен за насъщния, там също трябва да отделят средства за кабелна телевизия, стационарен и мобилен телефон, интернет, транспорт.

 

От лявото политическо пространство се чуват идеи да се

премахне плоският данък. Така обаче, ако плащаме от мизерните си

заплати 20-25 процента вместо сегашните 10,

сами разбирате, че за храна и други естествени нужди ще ни остават

още по-жалки суми. Което не знам на кое място в света

по стандарт на живот ще ни прати, но съм сигурна, че ще сме

последни в Европа. И като казвам Европа нямам в предвид само

 

Евросъюза, а всички страни на Стария континент.

 

Кучетата си лаят – керванът си върви, е казал народът. Обаче

ако приемем, че ние, данъкоплатците, сме кучетата, които носят

държавата на гърба си, то все още данъците са най-малкият ни

проблем. С тези високи цени на жизнено необходимите ни

стоки и услуги скоро и собствената си къщичка няма да можем да

крепим.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Стандарт"



Тагове:   хляб,   стандарт,   данък,   София,   храни,   Европа,   вкус,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 373295
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 414
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930