Предизборни кампании. Дебати. Митинги. Концерти. Шум. Шоу. Зрелища. Водещи. Комици. Певци. Думи. Песни. Обещания. Демонстрации. Агитации.

Мислите ли, че електоратът не е направил избора си много преди гореспоменатите манипулации?

От избори до избори има достатъчно време, за да вземем решение на коя партия симпатизираме. От кого сме останали доволни и кой ни е разочаровал. На кого да се доверим и кой да се възползва от гласа ни оттук нататък.

Кой от вас е взел решение да пусне бюлетина за някого само защото се е представил с добър концерт? Или рекламното му клипче е скъпо и добре изработено? Или пък понеже е докарал някоя звезда на крака да му пее?  И ако всички тези пари се пръскат само за да се забавляват хората, а не да ги агитират, какъв е смисълът на това разточителство? Все едно да се черпим, преди да сме си свършили работата. Защо тогава се хвърлят толкова средства за „безплатни” концерти срещу тройни хонорари?

Хората ходят на митингите по същата причина, поради която се тълпят на площада, когато има концерт без билетчета. Дори и да не пее любимата им звезда. Просто защото шоуто е гратис. Да пипнат избраниците си, да видят как изглеждат „на живо” актьорите от малкия екран. Накарайте същите тези фенове да си купят диск или билет за любимия си изпълнител. Малцина ще го сторят. По същата логика кой би дал пари за просперитета на любимата си партия? Никой. Или почти никой. Но всеки иска да вземе. И който може, взима.

На запад известните певци и музиканти, актьори, режисьори и други хора на изкуството, бизнеса и т.н. публични личности по своя воля заявяват кого подкрепят. И то не само на думи. Повечето от тях показват съпричастност, като инвестират лични средства в кандидатите за доверието им. По този начин агитират и други, които ги харесват, да направят същия избор.

У нас не е така. Нашите артисти са бедни или не се интересуват от политика (освен ако не се кандидатират самите те). Дори и тези, които имат високи доходи, не дават от собствените си пари за подкрепа, както е в другите страни. Тогава защо мислим, че и властта няма да иска да взима, за да си избие разходите или да си върне многократно инвестициите, вложени в изборите.

Питайте някои от колегите ми, които пеят за всички - или за който им плати повече, за коя партия ще гласува. Повечето ще отговорят „тайна”. Тайна е и хонорарът, който ще получат. Казват също, че не било от страх, а защото не искали да рискуват и за другите. А не е ли в това смисълът на участието им в предизборните агитации? Да застанат с името си зад кандидат или партия, да заявят открито своята позиция, за да могат и други да ги последват. Никой не иска да поеме риск, а очакваме гаранции от кандидатите за власт!

Питам всички кандидат-кметове, лидери на партии и организатори на предизборни кампании – не е ли обидно някой да пее за вас, а евентуално да симпатизира на друг? То е същото като с обикновените хора, на които давате малки подкупи, а в крайна сметка те гласуват за когото си искат. Само дето хонорарът на „известните” е с няколко нули отзад.

Всичко е въпрос на наддаване. Много рядко на истинско доверие и безрезервна подкрепа. Става дума за това кой колко ще даде и кой колко ще вземе.

Иначе изборът ни отдавна е направен. Без музика и фойерверки.

-------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-10-22&article=386157

Да, така е. Кампанията на ГЕРБ направо ме покъртва с помпозност и разточителност. Само за плакати и листовки сигурно са похарчили милиони. Сутрин ги изхвърлям с кашони от входа на блока. Отвратен съм от такава нагла пропаганда. За концертите не зная, защото не съм ходил, но в града се разхожда един двуетажен автобус, който вдига адски шум по цял ден. Страшна отврат. Дано да се провалят. Поне на местно ниво.

Така е. Само,че аз изхвърлям други листовки от входа на блока.Дори днес,в изборния ден-бяха натъпкани листовки в пощенските кутии- и те не бяха на Герб! Нагла е всяка пропаганда,която не е на партията,на която се симпатизира!
Така,че да сложим настрана пристрастията и да повторя констатацията на авторката:
"Всичко е въпрос на наддаване. Много рядко на истинско доверие и безрезервна подкрепа. Става дума за това кой колко ще даде и кой колко ще вземе. "
За жалост!!!