Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2011 00:19 - За една бройка
Автор: svetlaivanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1445 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 20.09.2011 18:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Преди да срещна мъжа си, после преди да родя мислех, че най-щастливият ден през живота ми е този, в който ме приеха в Софийския университет. После - денят, в който държах дипломата по желаната от мен специалност в ръцете си.

Спомням си го все едно е било вчера. Изпитът ми беше по български и литература и се състоеше в писане на тема. Цяло лято учих, ходих на подготвителни курсове, литературата ми беше най-силният предмет в училище, но колкото и да си подготвен, никога не можеше да бъдеш сто процента сигурен дали заради няколко запетаи, сбъркан пълен член или букви няма да те скъсат. Много хора кандидатстваха години, докато ги приемат.

Не знам после как беше, но ми се струва, че ставаше все по-лесно. Скоро никой не ми се е оплаквал, че не са го приели или че ще кандидатства догодина. До днес, когато всеки може да стане студент дори без да се явява на кандидатстудентски изпит. На повечето места приемат с оценката от ДЗИ (матурата). И този, на когото му пука и другият, на когото висше не му трябва, отиват да учат след като има такава възможност.

Спомням си също, че присъствието на лекции беше толкова задължително, че ако пропуснеш няколко, може да не завършиш. Всички се страхувахме да си тръгнем по-рано, за да не останем без подпис в студентската книжка от преподавателя или “зачита се” по предметите без оценка. Сега всеки ходи на лекции когато и колкото иска.

Сещам се още, че заради един пропуснат ден от тримесечната ми практика се наложи да работя безплатно още толкова. И така задочното ми обучение се проточи почти шест години, без да съм прекъсвала. Но исках да уча и това не ми беше в тежест. В днешно време едва ли някой ще се съгласи да работи без пари и един ден, та камо ли половин година.

В някои университети може да се прекъсва по пет години без да се губят студентските права, да не се ходи на лекции, да си влачиш невзетите изпити за следващи години, да си плащаш и се явяваш на изпити колкото и когато искаш. И най-вече, може изобщо да не учиш. Нито когато влизаш, нито когато излизаш от висшето образование. Защото тук е важна бройката (и таксата), не качеството.

“На бройка” плаща издръжка държавата на държавните университети.

“На бройки” се търсят специалисти.

“На бройка”се взимат дипломи.

Всъщност не ме дразни толкова лесното приемане.

Успешната формула на всякъде по света е да влезеш сравнително лесно в желаната специалност. Да се даде шанс на всеки да продължи да учи. Пропускателната фуния трябва да е обърната с широкото на отвора си за приема на студенти, но да се стеснява към края. Само така ще сме сигурни, че завършват хората, на които истински им се учи и най-вече, на които им се завършва. Тези, на които им трябват дипломи, а не познания не са нужни и на обществото. Те обикновено са от хората, които си знаят и без да учат и могат да работят всичко.  Как обаче ще лекуват болни и ще строят мостове, направо не ми се мисли.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=373703




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Отдавна го четох в Стандарт. Всичко ...
14.07.2011 00:25
Отдавна го четох в Стандарт. Всичко ти се отдава. Явно си в страхотно десетилетие. Пожелавам ти още успехи!
цитирай
2. svetlaivanova - Благодаря, Кушел! Ценя пожел...
14.07.2011 10:17
Благодаря, Кушел!
Ценя пожеланията от хора, като теб!
Радвам се, че четат блога ти. Радвам се, че и ти четеш моя:) Забелязвам, че пишеш с лекота, имаш страхотно чувство за хумор и умееш да разкажеш и подходиш адекватно към всяка тема. Явно "страхотното" десетилетие си го деля с теб:))) Успехи също!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 380289
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 414
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930