Наскоро бях на едно събитие, подобно на нашите абитуриентски балове, вековна традиция, на което се представяха дебютантите в обществото. Тоалетите бяха толкова красиви и необичайно впечатляващи. Дрескод: за дамите - дълги рокли, с ръкавици или наметки, за кавалерите – фракове. Очарователно решение – момичетата да се чувстват, като принцеси, а младежите тържествено-важни, достойни за всяка дама. Класическа музика. Валс. Карети. Лимузини. Някои ще кажат – скъпо удоволствие. Кое му е по-скъпото? Луксозните автомобили не са задължителни, а дрехите могат да се вземат и под наем. Скъпи са само спомените, традициите и усещането, че тази вечер си неотразим.

Нашите балове не са като на другите. На тях можеш да видиш и да чуеш всичко. Като на бит-пазар. Джаз с пиано, поп-фолк и естрада. Каруци и мерцедеси. Цветни мъжки костюми. Дълги рокли с цепки до чатала, голи кореми, къси поли, кринолини. Всеки моден български дизайнер определя някакви тенденции, но нито един с друг еднакви. Сякаш модата я измисляме ние или поп-фолк културата ни. Няма стандарти, няма традиции... Едни купуват дреха единствено за вечер, а други се появяват с тоалет, който е по-ежедневен. Трети изобщо не се появяват. Получава се или прекалено пищно, или твърде обикновено. Еклектика, която позволява доста често да се излиза от рамките на добрия вкус. Но разбира се, това не пречи на участниците в бала, на настроението, еуфорията и на това този ден да остане в паметта им за цял живот.

Да, нашите балове не са като на другите, но скоро в по-малките градове ще останем и без тях. В Кресна, единственият клас от 17 момчета и момичета е решил да не празнува. Не им се ходело на бал. Не искат да минават през центъра и да радват очите на малкото останали жители. Не желаят кметът да ги поздравява. Нито пък да ходят заедно на ресторант, на екскурзия. Не смятат, че им трябват и бални рокли. Те всъщност не са с нищо по-различни от облеклата за дискотека в по-голям град. Малкото останали деца са решили, че традицията не е нещо, което трябва да се спазва. А започне ли се веднъж така...

През 2009-та в цялата община се раждат само 30 деца. След осми клас от тях остават половината. Другите предпочитат по-големите градове, Чужбина. Скоро в единственото училище няма да има „А” и „Б”- клас. Няма да се играе на народна топка, няма как да се образуват отбори, няма да има състезание, конкуренция. Не толкова скоро, но един ден няма да има и нужда от такъв град. Постепенно малките селца ще изчезват, а малките градове ще последват примера им. Вървим към образуването на мегаполиси, но май пак не го правим с разум и достойнство.

Не намираме униформите в училищата за нещо необходимо. Нямаме нужда от дрескод на абитуриентските балове. Накрая ще останем и без абитуриенти.

А тържествените, важните дни в живота ни са само няколко – балът, кръщенето, сватбата. Млади хора, моят съвет е – не ги пропускайте! Сега сте отегчени, но утре няма кой да ви ръкопляска на роклята, костюма и прическата. Станете принцове и принцеси за една нощ. Единствената и неповторима.

---------------------------------------------------------------------------------

Публикувано във в-к "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=368852

Великолепно написано, при това много вярно, уловена е тенденцията, споделено е личното становище, а нито един коментар...
Което не го прави по-малкостойностно, напротив. Поздравления!