Почти всяка неомъжена, известна девойка, която запитат в публичното пространство какъв мъж си търси, отговаря: „Да знае какво иска от живота и как да го постигне”. Е, в това е проблемът. Че винаги искаме всички около нас да знаят какво искат, а ние нямаме точен отговор за това. Мили момичета – мострички за мъже няма. Така е и в живота. Не може да пробваме, за да видим дали ще ни подхождат новите ни мъже, новите ни политици и ако не ни харесат на момента да ги натирим. Та, нали ние сами си ги избираме.  Какво искаме тогава? Нека мислим малко преди да решим какво точно.

Искахме да има правосъдие. Когато започнаха арестите – на някои им се сториха груби.

Бързахме да влезем в ЕС. Когато сме вътре, не се чувстваме достатъчно европейци.

Искахме София да изглежда по-добре, да няма висящи кабели по сградите. Сега сме недоволни, че ни обезпокояват, като ги изрязват. Един добър мой приятел (бившият конституционен съдия Г. Марков) се оплака скоро, че по време на тази акция, „образът на тв екрана изчезвал”. Че моята кабелна и сега изчезва през ден, като подухне по-силен ветрец или капне дъждец. При това - без да ми режат кабела по погрешка, а точно защото е външен. Пак по време на същата акция ни били „замръзнали” компютрите. Ами който иска да не му спира интернетът – да си направи безжична връзка. Някакви момчета „оборудвани, като сапьори” се катерили по прозореца на жилището му и прерязвали кабелите. Никой не ни бил питал дали да ни разчиства сградите от окабеляването. А питаха ли ни, преди да ги загрозят?

Скъпи, г-н Марков, уважавам вашите конституционни познания, ценя приятелството ви, но не винаги споделям вашето мнение. Знам, че ние – крайните потребители, сме най-потърпевши. Съгласна съм с вас, че София не прилича на европейска столица  с тези висящи снопове кабели. Съгласна съм и че ни трябват по-добри специалисти, за да ги премахнат. За жалост, така е  във всички области. Така е и от край време. Българинът все си търси работа, но когато си намери, се оказва, че не знае как да я върши. Ако ни бяха добри специалистите,  нямаше да режат по погрешка кабелната ви. Нямаше да ви спират и интернета. И най-вече – нямаше изобщо да се стига дотук. 

Но можете ли да си представите, ако не ги изрежат, какви са другите начини за прикриване. Тогава „майсторите” - не за ден-два, а целогодишно няма да слизат от прозореца ви. Защото едни некомпетентно прикрити кабели при евентуална повреда предразполагат ровичкане в тях. Ден след ден. Тогава недоволните ще са много повече.

По пътя ни в превръщането на различни хора, демократични, свободни да избират, да имат варианти допуснахме много грешки. Една от тях – безумното окабеляване, обримчването на сградите ни с паяжини от жици. Сега се опитваме да поправим тази грешка. Така че, г-н Марков, имайте търпение. Нека изрежат бързо израстъците и всички кабели да бъдат вкарани под земята. Поправянето на стара грешка не е приятно и понякога излиза скъпо, но после идва хубавото.

В края на миналопетъчния ви материал питахте какво щял да си помисли чужд гражданин, ако е преживял една такава злополучна акция по разчистване на кабели. Той – чужденецът, каквото е трябвало да си помисли, гледайки сноповете жици по сградите ни – вече си го е помислил. Според вас, щял да се чуди - европейци ли сме или варвари. Ще ви кажа: Варвари го направиха, европейците се опиват да го оправят.

          
----------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=364412