Ще му харесат ли, няма ли да му харесат... Ще, няма, ще, няма...

         Идва. ТОЙ. Моментът. Изненадата. Гъделът в корема. И вие тръгвате с около четири сантиметра по-смела към НЕГО. Цялата сте само крака.

Тарам-тарам. Тарам-тарам.

Остава някой да ви каже „Камера готова. Екшън. Действайте!”

След „действието” пантофките пак са там. На тъмно. В ъгъла на гардероба. Ще бъдат забравени докато дойде следващият такъв миг. И чаканото: „Къде са онези палави пантофки?”

Втори вариант. Минава събота, минава и неделя. А вие минавате както обикновено през дните на седмицата с удобните си домашни пантофки. Нахлули сте от онези, другите – големите, мекичките и ги влачите в такт с приспивния дъжд насам-натам. Те могат да бъдат във формата на сладка плюшена играчка, но дано е единствената в дома ви. Тъпчите с тях, приличайки на същото тромаво животно, което се е наместило върху краката ви, всъщност то може да бъде и не толкова тромаво зайче-байче, меченце, кола, жаба или просто някаква сладка топка плюш.

         Идва. Той. Моментът. Гъделът... Малкото животинче във вас се пробужда и тръгва със смела крачка към НЕГО.

ТАРАМ-ТАРАМ. ТАРАМ-ТАРАМ.

Остава някой да ви каже, че той е царят на гората, на вашия домашен зоопарк.

Изводът. Какво чакате? Обуйте ги. Направете го за себе си. Изберете вашия вариант. Този, които ще ви направи закачливи и щастливи, цветни и интересни.  И не забравяйте, че имате още 364 дни от годината да се изненадвате. Един съвет – с пухчета или без, все пак не разчитайте само на пантофките.

П.П. А ако имате куче и го видите да си играе с пантофките на Пепеляшка или тези от Animal Planet направо ги изхвърлете.

----------------------------------------------------------------------------------

Tекстът е писан за сп. ELLE, България