София. Любим град. Лицето на България пред света. Град на мечти. Град на надежди. Град на студенти. На бъдещето – такова, каквото трябва да бъде.
Какво ли обаче вижда погледът на чужденец, попаднал за първи път у нас? Торбички по дърветата. Мръсни улици. Надупчени пътища. Задръствания. Боклуци. Висящи кабели. Неизрязани корони на дървета. Рушащи се сгради. Грозни дворове. Неподдържани паркове. Бездомни кучета. Занемарени паметници на културата. Изрисувани статуи. Модни дрехи от стари колекции. Мрачни физиономии. Бедни студенти. Силиконови гърли, готови за едно уиски и обещание за „малка роля във филм” да си свалят гащите. Телевизионни канали, по които дефилират полуголи момичета и те събличат с поглед. А могат и да пеят едновременно с това. Наблъскани един в друг панелни блокове. Изпразнени магазини. Лоша кухня в ресторантите. Шопска салата, направена от вносни зеленчуци, пълно с растителни мазнини сирене и позавехнала гръцка маслинка за разкош. Люта ракия. Домашно вино. Сръбска скара. Безвкусни смачкани кюфтета и кебапчета – да се чудят какво толкова им харесваме. Побългарени спагети. Суши с вилица. И за десерт - „домашна”, бисквитена торта с нишесте.
И си тръгва чужденецът пораздрусан, подлютен, с диария и главоболие. Ама с „добро” впечатление от красивите българки.
И какво да му хареса от тая картинка? Защо да инвестира в България? Как да заживее тук и да превърне страната ни в своя втора родина, както ние често правим в неговата държава?
Гледа да си свърши набързо бизнеса, да си направи концерта, или с две думи да изнесе пари, а не да остави.
А какво виждаме ние, които по една или друга причина не можем да си тръгнем? Какво виждат софиянци?
Все същите неща, но с тази разлика, че ние си ги знаем. Те от 20 години не са мръднали. И градинките. И парковете. И люлките в парка. И междублоковите пространства. Мастодонтът НДК. Разпадащите се паметници на културата. Все същите са си. И вече знаеш къде ще ти хлътне токчето. Къде да прескочиш липсващата тротоарна плочка. По кой път има по-малко дупки. Къде задръстванията са поносими. Къде кюфтетата поне не миришат и донякъде наподобяват едновремешните. Какво готви съседът. Коя мадама с кого е спала. Защо певиците се събличат. В кой квартал на столицата ни къщите и дворовете са по-прилични. През кой комплекс не трябва да минаваме. Как да си направим торта с обикновени бисквити в къщи.
Ние винаги сме склонни да обвиняваме управляващите за загрозяването на града, в който живеем. Не винаги обаче сме справедливи. Те не са виновни за абсолютно всичко. Не са виновни за безразборното окабеляване, за постоянната „коледна украса” с торбичките по дърветата, за неразделените боклуците, нито за хвърлените от балконите, за изгонените домашни любимци, за лайната по улиците на неизгонените, за мръсните дворове и незчистения сняг и смет пред домовете ни, за некачествените продукти, с които готвим, за лошата храна, за падащите мазилки, за звездите ни в лицето на плеймейтки...
Научихме, че започнали да изрязват грозните жици, опасали сградите. Поне в центъра. Че повечето от бездомните кучетата са кастрирани. Че на студентите им се учи. Че хората са готови да приютят изпадналите в беда японски семейства. Че някъде на село все още има вкусни домати. Че се пишат книги. Че билетите за театрите са продадени с месеци напред. Че българското кино вече става за гледане. Че имаме добри спортисти. Знаем кои шосета са наново асфалтирани отскоро. Знаем кои магистрали се строят в момента и докъде ще ни доведат.
Възпитавани сме, че имаме единствената държава с толкова хубава природа, планини и море на едно място. Че сме гостоприемен и най-вече трудолюбив народ.
С две думи знаем къде е България. Какво е София.
И ще сме малко по-щастливи, когато и чужденците го научат. Но дотогава ще трябва още доста да поработим. Всеки в своята леха.
-------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-04-01&article=362770
-------------------------------------------------------------------------------
Повече от и за мен на:
http://www.facebook.com/pages/Svetla-Ivanova/130108090367877
Световната история, социализмът и Българ...
© Искат си го социализма хората
20.10.2012 06:29
20.10.2012 06:30
20.10.2012 09:23
20.10.2012 18:32
20.10.2012 20:11
21.10.2012 05:44
22.10.2012 06:02
22.10.2012 14:47
22.10.2012 16:27
22.10.2012 20:20
24.10.2012 06:26
24.10.2012 09:15
25.10.2012 00:31
26.10.2012 07:29