От край време сме свикнали да споделяме проблемите си. Да ги псуваме. Да разнищваме всеки детайл до втръсване. Пак да ги псуваме. Да ги поставяме в списъка на чакащите. Да търсим виновник за нашите грешки. Да го разпваме публично, но да не се напрягаме да открием сами адекватно решение. По-добре ни е да сме в листата на чакащите. Да се надяваме със скръстени ръце, че някой ще ни намери по-добро място. В живота.

Говорим. Обещаваме. За тревогите ни обаче не трябва да се говори, а да се работи.

         Един от актуалните проблеми-говорилни е борбата с педофилите. Ловенето им е мъчна работа. Властимащите не са се засилили кой знае колко да опазят нашите деца. Те не са техни или им е невъзможно да си представят, че могат да се грижат за толкова многочленно семейство. Не са мислили, когато са правили деца, в случая - взимали властта. Ние, родителите, знаем на какво сме способни, за да ги защитим. Голите ни ръце са много по-силно оръжие от голите твърдения, които не вършат работа в съда. За жалост в нашата държава педофилите повече биха се стреснали от един родител, отколкото от която и да е институция.        

Как да защитим обаче едно поколение, което няма разпознаваема възраст и социална група? Когато по нищо не можеш да различиш 13-годишните Лолитки от 23-годишните им какички? В държави, които са поне с трийсет години преди нас, са намерили отговора. Учениците там ходят с униформи. Те са различни за различните възрасти. Униформеното облекло е добро решение по много причини, повярвайте ми. Тук ще напомня само една. Когато има общество от еднакво облечени млади хора, това помага за установяване на социалната им група. От километър получаваш информация за техния статус. И излишният в тази група се набива на очи. Може да е дилър за дрога, педофил или всеки, който иска да направи нещо незаконно. Трудно е да водиш униформен ученик в бар, хотел, мотел, полутъмен парк  и пр. без да бъдеш забелязан. Трудно ще му продадеш алкохол и цигари. Хората ще привикнат да бъдат по-бдителни и да забелязват нередното. Определено трябват униформи. Но ние още умуваме дали да ги има, или не. Вместо просто да направим справка до какъв извод са стигнали в по-развитите държави. Ние си нямаме униформи, затова пък си имаме нагли педофили. Не, че в цивилизования свят съвсем липсват, но там полето им на действие е много по-ограничено.

Като майка ви предлагам три метода за борба с тези престъпници. Три възможности за нашата борба с голите ръце срещу голите твърдения.

Какво можем да направим от къщи? Първо предложение. Попадаме на неприлична директна оферта. Някой знае ли къде да съобщи за нея? В полицията? Ще отнеме поне три месеца за събиране на доказателства. В съда - още толкова за тяхното разглеждане. Най-малко. Вместо да се отчайваме от дългия срок на процедурата  полиция-прокуратура нека направим собствена организация за борба с извращенията. Интернет и социалните мрежи са пълни с ентусиазирани хора, които искат да помогнат на някого. Да спре да пее, да спре да се поти или изобщо да спре да живее. Но няма нито един популярен сайт, форум, група или организация срещу толкова важен проблем на обществото ни, какъвто е борбата с педофилите. Време е да го създадем. Поне това. Да знаят, че са нежелани. Да треперят, че могат да видят снимката си на стената. В „издирва се”. Да се почувстват като лошите на афиша в уестърн филм, където всеки знае най-малкото от кого да се пази. Да може всяко дете да отвори линка към тази група и да й покаже, че няма намерение да стане жертва. Че е запознато с проблема. И че ще се опази.

Тук искам да подчертая, че става дума за проблем не само на децата ни. А на цялото ни болно общество. Това общество, което търпи не само дърти перверзници да си развяват пишките, а и пропадането на младото ни тип европейско поколение. Тази генерация, представители на която в най-крехка възраст са готови срещу десетина евро да си свалят гащите. И да мислят, че така стават нещата. Грешката не е само във възпитанието, в средата, в това, че децата не винаги разполагат с лични средства. А в това, че бедните ни и не чак толкова бедни тийнейджъри всъщност са забравили или пък никога не са знаели какво е морал.

Тук идва мястото за второто ми предложение. Ами, да им го напомним. Още в първите учебни години. Да се въведат задължителни часове за запознаване с морални ценности. Ако и вие сте ги забравили - имаме 10 готови, написани в Библията. И не само да съдим чичковците, които смело могат да пускат ръка, защото знаят че няма да им бъде отрязана.

Идея номер три е специално за майките. Без значение дали сте репортерки по професия или просто родителки. Предложението е особено към тези, които прекарват повече време пред компютъра по разни женски форуми,  търсейки най-добрата рецепта или маска за лице. Използвайте поне един час от откраднатото лично за вас време, за да помогнете на полицията, индиректно на децата. Представете се за някое младо момиче. Щом се впуснете в такъв флирт в Мрежата, от който ще настръхнете от ужас и погнуса при мисълта, че на ваше място можеше да е детето ви, веднага съобщете в полицията. Нека лошите усетят, че някой може би ги следи. Нека гадовете малко се почудят кого всъщност свалят. Майка или дъщеря. Нека станат по-предпазливи в нехайното развяване на нагона си. Това може да не ги спре напълно, но друго е да знаят, че техните действия могат да имат последствия. Така, чрез подадения към органите на реда тих сигнал, давате шанс той да се превърне в сирена за педофила.

Питам се защо този сигнал да не е направо част от ефективна информационна система за наблюдение на хората с психични проблеми. Знам, че е имало такава между МВР и психиатрите, но съм чувала, че е била разрушена в началото на демокрацията. Сега никой няма право да диспансеризира някого, било той и явен педофил. Никой не наблюдава хората с психични сексуални отклонения, а само дружно им сърбаме помията.

И още едно бонус предложение, над което да се замислите. Представете си как изпращате дъщеря си за училище. Дали сте й по-малко джобни уж за закуска, но се досещате, че вероятно ще й послужат за цигари, да боже, да са само „нормални”. Купили сте й хубави дрешки. Сърцето ви се свива щом сложи дългите обици и вземе само една тетрадка в дамската си чанта. Аха да й направите забележка за пъпа, който се показва под прилепналата блузка, но стискате зъби, понеже модата в момента за нея е по-важна, отколкото здравите бъбреци. Оставили сте я сама да определи дължината на полата си. И силата на грима. Ученичка. С къса поличка. Я, елате пиленца при батко... Сърцето ви се къса, но някак си го успокоявате. Била сте и вие такава. Или поне сте имали такива съученички, на които мераклиите да бръкнат под полата са на всяка крачка. И могат да го направят с лекота. А в заведенията на никого няма да му пука като види подобна гледка. Защото възрастта на дъщеря ви трудно може да се установи. Камо ли някой да се сети да й поиска лична карта или да подаде сигнал за опит за прелъстяване на малолетна. Чак пък толкова да се развълнуваме за чуждото дете, има си родители!

А сега си представете същото това момиче, облечено в спретната ученическа униформа…

--------------------------------------------------------------------------------
Публукивно във вестник "Стандарт":

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-02-04&article=356393

Много интересно е, как някои съдят за децата си по себе си или по познатите си... То ако е решило момиченцето, и с полицейска униформа да е, ще му свалят гащичките. Не е проблема в начина на обличане, а във възпитанието вкъщи - личния пример, манталитета на родителите, навиците им - сещате се, простите неща от живота :) Ако майката пуши "нормални цигари", с какви очи ще каже на детенцето да не пуши никакви...

ПЪЛНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ДАМИ,ТРАВЕСТИТИ,ХЕРМАФРОДИТИ,ГЕЙОВЕ,ЛЕСБИЙКИ , ПРЕДЛАГАМ СУПЕР ФРЕНСКА ЛЮБОВ, ЗДРАВ И КАЧЕСТВЕН СЕКС , ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА АБСОЛЮТНО ВСЯКAКВИ СЕКС ЖЕЛАНИЯ ПО ИЗБОР НА ДАМАТА ОТ ГОТИН,СТРОЕН И СЕКСИ ПИЧ НА НИСКИ ЦЕНИ,ЗА СЕМЕИНИ ДАМИ ПЬЛНА ДИСКРЕТНОСТ 0898855861