Има нещо гнило, ама на изток от Дания

Пускам новините. По навик. И аз не знам защо. Да видя колко сме зле. И да се успокоя, че не сме само ние. Ето Гърция. Стачки. Недоволни. Нямат пари. Нито един познат обаче, който замина да работи в южната ни съседка, не се върна оттам. Всички разправят, че комшиите са си много добре. Ние пък казваме, че имаме намерение да станем като тях. И се стараем.

Да хванем лошите, после да ги пуснем заради мърляви доказателства. Да въвеждаме нови лични документи по европейските стандарти, но да чакаме на кошмарни опашки за тях. Да осиновим животно от зоологическата градина, но да убием или одерем бездомно куче. Да посадим едно дръвче в града, а да унищожим хиляди декари залесени площи в планината. Да организираме протест, но той да е мълчалив. Да искаме да учим, но да си купуваме изпитите. Да плащаме здравни осигуровки, но да не ни дават направления. Да се учим да хвърляме боклука разделно, но колите да го събират заедно. Да си плащаме данък смет, но от време на време да потъваме в отпадъци. Да организираме почистване пред собствения ни блок, но да изхвърляме фасовете на улицата...

Да не продължавам. Ясно е, че сме много добри. В намеренията си. Още Бърнард Шоу е казал, че „пътят към ада е постлан с добри намерения.”.

Всичко объркахме. Всичко разбрахме погрешно.  

Лекарите се превърнаха в писатели, зарити в купища бумаги. Писателите се превърнаха в лекари. Деканите - в мениджъри, мениджърите  в учени.

         Все по-често чувам, че ученици псуват учителите си. Ами, защо да не го правят, нали е безплатно училището, защо изобщо да учат?

         Все по-често чувам, че министрите ни са си изпуснали нервите. Водят спорове, един нарекъл народа ни „шибан”.

         Все по-често чувам, че образованието не се цени. И то образованието тук, в Родината ни. И как да се цени, като дори студът може да го събори. Сигурно и с това щяхме да свикнем - студентите да излизат в дървени ваканции, както свикнахме и с принудителните зимни ваканции в училищата и детските градини.

Да, обаче нещата в Ректората се оправиха. Алма Матер няма да  затваря заради студ. И каква беше поуката? Че всичко се оправя с мрънкане.

Да, ама не. С мрънкане се получават само подаянията. За момента. Ден за ден. Зима за зима. Нещата не се оправят с хленч, а с кардинални решения.

Затова СУ няма да стане Харвард. Защото тук всички чакат. И всички плачат за издръжка от държавата. Забравят, че има академично ръководство, но има и административно. Никога няма да чуем  административната управа на „българския Харвард” да обяви, например: „Сключихме договор с „Нефтохим”, които ще внесат пари в сметката ни, а пък ние ще им дадем нужните специалисти”. Или да свикат пресконференция, за да съобщят на журналистите, че имотите на Университета (да, има такива,  и те съвсем не са за подценяване!) са отдадени изгодно под наем и отсега нататък ще носят сериозни приходи.

Когато само държавата дава пари, те винаги ще потъват като в септична яма. И ще миришат по същия начин.

Защото тези институции трябва да са на самоиздръжка. За да им е чиста работата. Какво е Харвард - тарифи, инвестиции, дават се милиони, но има фонд, управляван от борда на настоятелите. Спиралата на финансирането и престижа на университета се извива все по-нагоре, а нашата ще се забива все по-навътре в земята…

Нашите бъдещи висшисти учат, издържа ги държавата и после чакат някой да ги вземе на работа. Естествено, високо платена. Гледах протестиращите студенти в София, повечето от които още нищо не са работили, и си мислех защо са толкова заблудени. Те още преди да станат специалисти искат някой друг да им изкарва парите. Чудят се защо държавата не си върши работата  - да ги отгледа. И така ще е цял живот. Сигурна съм.

Сега ще кажете: „Ами нали за това са отишли - да учат на спокойствие, нали затова са държали изпити...”. Аз пък ще ви отговоря - то още от кандидат-студентската скамейка нещата са се прецакали. В „Св. Климент Охридски” сме, защото са ни изпратили с „Учи, мама, за да не работиш. Там е без пари...”

Трябва да си плащаме. За да се научим да ценим обучението. Навсякъде по света формулата „талант плюс пари” е гаранция за успех. Тук всеки има диплома. И наглите, и лошите.

„Ами какво да правят бедните, тези, които нямат пари да станат студенти – да не учат ли?”- ще попитате. Пак пример с Харвард - ако си беден, но умен, пак имаш шанс, но за 3 места кандидатстват 1000 души. И едва тогава, когато се класира, на умния му се отпуска стипендия. Ако си богат, но глупав - нямаш шанс, защото само с пари няма да те приемат там.

Трябва да разберем едно - средно положение няма. Има само среден пръст. В реномираните университети се поощрява да си умен! Защото, когато си умен, ще намериш  начин да си изкарваш пари! Другото е мързел и дървени ваканции.

 

---------------------------------------------------------------------------
Публикувано във вестник "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=345447