Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2010 19:42 - МРЪСНО И ВКУСНО
Автор: svetlaivanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2206 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 19.11.2010 10:45







Казват, че Пирин е най-красивата ни планина. Или пък - най-каменистата и пустата. Нито съм член на някоя зелена организация, нито пък съм голяма планинарка, за да защитавам една от тезите. Обаче и аз като голяма част от хората търся в природата място за уединение, почивка, вдъхновение, презареждане. Все неща, които напоследък ми липсват.

Тези дни се разходих до местността Синаница, в подножието на едноименния връх. Това пленително кътче от Пирин се води защитен парк, но от известно време част от него е застроен парк.

Майстори. Коли. Строителни материали. Кабели. Прах. Дупки. Все едно канализация ще прокарват. Всячески се мъчат да го направят от място за разходки в място за живеене. Някои сполучливо, други не толкова. Едни издигат кооперации, други – къщички с подръчни материали, трети живеят в изоставени автобуси. Дори и с просто око се вижда, че тези хора са се наместили  кой където свари. На някои това не им е стигнало, ами са си прокарали и пътища.  Сякаш за да онагледят  поговорката „Подай на някого късче хляб, а той ще ти изяде цялата ръка”. Само че тук може да се каже: „Продай на някого късче земя, а той ще ти вземе цялата.”. Все искаме да вземем повече, отколкото сме платили. Казват, че при връщането на земите в първите години на демокрацията, хората декларирали толкова ниви, които на времето им били отнети, че по техните сметки мерата на селото излизала два пъти по-голяма от реалната. Така се получавало, че България е не 111 000, а 222 000 квадратни километра...

Но да се върнем на Пирин. Резултатът: получило се е селце, заселено най-вече с хората от подножието на планината. От Кресна. От Благоевград. Селище без изградена инфраструктура. Без асфалтилани или павирани пътища. Една вилна зона, превзела склона на планината, която не само загрозява националния парк, но го и застрашава. Строителство, изпълнено по такъв начин, че може да доведе до екологична катастрофа.

Опитвам се да намеря отговор защо ти е да имаш къща и в Кресна, и под Синаница. Ако живееш в София – да избягаш в планината от градската суматоха го разбирам, обаче ако живееш почти в планината защо ти е да бягаш пак там?

Говоря с местните. Оказва се, че им е омръзнало да се черпят на едно и също място. Искат да използват едната си къща за производство на ракийката, а другата – да я изпият там, за разнообразие.

Гмуркам се и аз в този живот, да го усетя. Сядаме на теферич. Навсякъде те посрещат с домашна ракийка и доматки от своята градина. Нали сме сред природата. Почти като едно време на седенките. Само че на днешните тлаки никаква друга работа не се върши. Седиш до масата и пиеш.

Отвсякъде музика, натрапваща посланията си по такъв нахален начин, че да те разсее от гледката. Врява. Един довършва къщата си. Друг се нанася. Трети като нас са насядали под асмата. Всичко е както трябва.  Почти като в денонощна шкембеджийница или скара-бира – мръсно и вкусно. Липсват само кебапчетата и наливната бира. Но скоро и те ще дойдат. Вече даже мирише на тях.

Припомням си с какво усилие стигнах до тук. По пътя се движат само джипове и коли, които не ти е жал да счупиш. Екоактивистите протестират срещу последните разрешения за строителство и настояват за отмяна на позволителните за изграждане на два нови лифта в Пирин, които излизали от законната площ на ски-зоната Банско.

Аз пък искам планината да е достъпна и безопасна. Нека да има къде да пренощува човек. Нека има асфалтови пътища. Нека има и лифтове. Но да няма повече жертви заради липсата на комуникации и добра инфраструктура. За жалост нямаме нужната култура, за да ползваме природното богатство. Смятаме го за свое. Опитваме се и него да приватизираме и да го употребяваме така, както ни е удобно. За момента. На нас да ни е кеф тук и сега.

Лягам с мисълта, че не искам да идвам на почивка повече тук. Тъпана, който чувам до три през нощта обаче подсказва, че другите не са на моето мнение.

Мисля си, че спокойствието е лукс, простият живот е лукс. Гадното е, че вече всичко се продава. Но простият, спокойният живот се оказва най-скъп. Не можеш дори да си го купиш. Унасям се с мрачния извод, че дори любовта към природата понякога се изражда в курортно-туристически терор.

------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във вестник "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=343835




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. original - Бил съм там... преди години
21.10.2010 18:39
В една вила и диви прасета, и една керемида забита в коляното, но не моето :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 394691
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 414
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031