От Нова Зеландия до Аляска само за часове едно име обиколи всички агенции и медии. Всички чуха и прочетоха за гениалния българин и гениалния играч на Манчестър Юнайтед. Феномен. Едно име направи за позитивния облик на България повече, отколкото всичките пари, които ще се излеят за рекламата й, като туристическа дестинация. Една тичаща безплатна реклама, на една малка държава, която се споменава с добро само когато се употребява до неговото име.

С какво му помогнахме? Ние като сънародници или държавата заради нас.  

От „балерина”, „манекен”, „враг на себе си”, „не може да води отбора”, „с голямо его”, „високомерен”... До „божествен”, „блестящ”, „феноменален”, „извънземен”... Да се чудиш за един и същ човек ли става дума.

Само у нас се съмняваме още дали е гениален или не чак толкова. Дали е по-добър, или не чак толкова. Питам се по-добър от кого?

Национален манталитет. Да сме негативни или крайно негативни. Ама Петър станал нобелов лауреат. Аз съм спал със сестра му как ще е станал нобелов лауреат.

В малката ни държава всеки знае за всеки всичко. Или си мисли, че знае. Щом е прочел нещо за него – значи познава родата му до девето коляно. Умеем да развенчаваме всеки кумир. Мразим да имаме живи идоли.  По-лесно е да изпитваме неверие и завист към другите, отколкото сами да постигнем нещо. Спестяваме добрите думи за сметка на злите коментари.

Бербатов. Гледал си бил работата. Не обичаме такива хора, които само си гледат работата и успяват.

Тичал бил десет километра на ден. Щом ги е тичал на правилното място, а не между масите в клубовете, тренировката не е оценена. Няма за какво да се говори.

Български манталитет. Как българин да подкрепи друг българин. Ние знаем само да оплюваме, после да казваме, че това е градивна критика. Не обичаме такива хора, които само си гледат работата. Не можем да се асоциираме с тях.

Вече двайсет години, живеейки в демокрация трудно се разделяме с това, което ни е набивано дълги години в главите. Не можем да превъзмогнем това стадно чувство. Че всички трябва да бъдат равни. Че всички са еднакво успели, а в повечето случаи у нас – еднакво неуспели. Че никой не е по-различен от другия. Че индивидуалността не трябва да се цени. Не можем да се отърсим от тоя манталитет и да разберем, че ярките личности са тези, които дърпат обществото напред. Че те са тези, които го карат да се развива. Отново научихме лошото. Убедени сме в това, че няма по-добри от нас. Но обичаме да си създаваме малки богове. За да има кого да унижим и разкъсаме накрая.

Ропотът на дребните ни души е единен само когато трябва да свалим някой от пиедестала. Затова толкова харесваме жълтата преса и жълтите новини. Защото те поначало са само негативни. Подхранват подлите ни душички, голямото ни его.

Това е разрушаващо и деградиращо нравите поведение. Толкова ли е трудно да го разберем.

Дали го правим от корист? Едва ли. Никой не печели от нея, а най-вече самите ние като общество.

Обичаме да анализираме грешките на другите и да си мислим, че се учим от тях. Та ние от собствените си грешки не се поучихме.

Когато Бербатов се отказа да играе за националния отбор, сякаш за да ни покаже как да се отнасяме с българските таланти, признавам си - не го разбрах. Уроците постоянно си ги получаваме. Най-ценните ни кадри бягат от България и не се връщат. Затова си мисля, че мъжкото поведение е да се върне. Обидата е лош съветник. Човек трябва да прощава. Умеят го само силните.

 
-----------------------------------------------------------------------------
Публикувано във вестник "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=341340

Четох ти матариала и в "Стандарт" и в "Спортал бг". Пак казвам и аз като футболистите:) Дребна държава. Дребни хора. Ккаво очакваш. Но и теб ще се намери кой да те оплюе. Не се притеснявай...

с написаното.Бербатов няма да се върне в националния отбор,именно защото има достойнство и мъжко поведение на човек,който знае какво иска и върши!

И да се върне и да не се върне все сме си дребни...

Много добре казано!

Манталитета ни е балкански, не точно български, защото например тая музика я слушат и съседските ни държави. Имаме общи вкусове и за храна и напитки. А сигурно и към жълтатата преса се отнасяме по еднакъв начин, защото това са все малки държавки. А за Бербатов - и аз ако бях ан негово място първото, което щях да направя е да се махна от Б. отбор. Там няма кой да му подаде като хората, за да играй.