Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2010 13:23 - Лятна буря
Автор: svetlaivanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1877 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 02.08.2010 13:25




 

Напоследък ме обвиняват, че съм много черногледа. Тези същите, които преди време се учеха на позитивизъм от мен. Чудя се аз ли нещо съм се повредила или те се намират на приказка.

Обикновено не се оплаквам. Само излагам фактите. Преразказвам понякога от втора ръка, но никога от трета. И все нещата от живота. Тези, които и вие виждате. Онези, които премълчавате. Другите, които чувате и коментирате. Трети, които подминавате. Разни, с които сте свикнали.

Не мога да премълчавам, когато чувствам. Когато имам мнение за нещо. В една от поредиците за Мечо Пух научих, че и най-тихите гласчета трябва да бъдат чути. Затова винаги споделям и моя глас.

Та последният упрек, който чух, беше предназначен към моя разказ за работоспособността на нацията ни. Онази, с която все се гордеем. Някак си по стар навик и мен, като ме питат с какво сме известни – все казвам с трудолюбието ни. Но за разлика от нашето трудолюбие – на другите народи им личи, че не чакат някой да им помогне. С помощ или без помощ - все се оправят. Дори и след война. У нас и в мирни времена изглеждаме, като след бомбардировки.

За да не ме упрекват в черногледство, този път ще се опитам да ви разкажа какви положителни мисли ми минават след един истински нападнал ни ураган. Този същият, който вилня по българското Черноморие в понеделник.

Бях пуснала котва в приятно заведение на брега на морето, когато за по-малко от десетина минути стана невъзможно да се удържаш на едно място. За първи път си обясних защо Черно море го наричат черно. За минути водата му стана катранено черна, особено ивицата до хоризонта. Вятъра ни забрули, като круши, които някой беше решил да свари на ракия на всяка цена. После като боксови круши. Накрая ми беше все едно като какво. Само гледах къде да се скрия. Разхвърчаха се клони. После цели дървета започнаха да падат. Чадъри хвърчаха във въздуха. Сдъвкани и изплюти лодки падаха с трясък и разбиваха надеждите на притежателите им.  Небето заприлича на голямо посинено око, готово всеки момент да се сгромоляса отгоре ни.

Грозна картинка. От тези, които като видиш по новините си казваш: „Пази Боже да не ни стигне”, а във филмите си мислиш, че са дело на добри аниматори.

Уплах! И то не за доброто ми настроение, нито пък за покрива на колата. Страх ме хвана за единствения ни даден живот, като гледах колко сме неподготвени за природните бедствия.

Имам един близък, който работи в гражданска защита. Винаги, когато му се обадя без повод, все така се случва, че не си е на работното място. Или е изпратен да сваля котка покатерила се на високо дърво, или чисти речни корита от нападали клони, или вади коза от кладенец. Взех да го бъзикам. „Една пчела ме гони – ела да ме спасиш.” „Набирате телефон 112 и гражданска защита ще ви оправи.” Даже се майтапихме, че Веско Маринов трябва да изпее още един химн с друг текст. „Ако някой някога загази – с котка, куче или кози гражданска защита ще го спаси...”

Давате ли си сметка за какви нищожни пари работят хората от тази институция и с какви глупости се занимават. Хората, които наистина трябва да са готови във всеки един момент да ни защитят. Да рискуват живота си, за да спасят нашия. Да ни информират, предупреждават и защитават. Тези хора, на които трябва да можем да разчитаме двайсет и четири часа от денонощието, триста и шейсет дни в годината са се превърнали в падари. Харчат бензин, за да ходят да гонят змии, да свалят котки от дървета, да прибират кокошки от чуждите хамбари и каквото се сетите още. Вършат работата на общините, вместо само да ги инспектират. Подигравка. Дано когато наистина потрябва специализиранаta им помощ не се окаже, че някой е изхарчил дневния лимит за бензин, за да спасява коза.

Тогава, в разгара на урагана, хич не ми беше до майтапи. Даже не посмях да му звънна, за да не си развалям илюзията, че има кой да ни спасява. Нямаше нужда да питам дали сме подготвени за такава ситуация. Като гледах падащите клони и изкоренените стари дървета знаех, че не сме.

Въпреки подмятанията ми за химна всички виждаме, че поне днешната полиция няма да остане в историята ни само с песничката на Веско. Всички виждаме, че това правителство прави нещо. От година  на година нещата се оправят и стават по-европейски и по-нормални.  

Не съм психолог, но от опит знам, че при тези, които прохождат трябва да се подхожда с добро. Когато кажеш на някой, че е добър в това, което се опитва да прави – следващия път ще се постарае още повече и накрая може да се научи да прави нещата перфектно. Ако го смачкаш още при първият му опит може да не получиш никога това, което искаш. Така че аз не бързам да се отричам от това, което сама съм избрала.

Предвиждам, че ние българите ще станем най-търсените партньори за всичко. Вече много малко неща могат да ни уплашат. Минали сме най-строгата школа - нашата. Обяздени сме, научени сме да прескачаме препятствия и можем да се състезаваме на всякакъв терен. Толкова пъти сме си подавали и другата буза, че вече носим на бой. Толкова люта ракия сме изпили, че и откърмените със самогон не могат да ни надпият. По-лесно се приспособяваме и по-дълго се обичаме, защото връзката ни е преминала през какви ли не изпитания.

Имам предложение. Мисля, че вече е крайно време да подменят брачният обет. След фразата „в добро и зло”, да прибавят – през бури и урагани, със ток и без ток, в мръсотия и мизерия, по времето на това или онова правителство, независимо от цените на парното и напук на кризата...

Изводът - обичайте се! За да не ви издуха вятърът – просто пуснете корени. Ако пък вече сте женени – припомнете си първия меден месец. Когато бяхте готови да спите на един матрак на пода, но само да усещате бедрото на половинката си. Да вечеряте печени картофи и домашно вино, но да държите ръката на любимия под масата. Подновете брачния си обет и изживейте втори меден месец. В тези времена - на свещи.

Публикувано във вестник "Стандарт".
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-07-30&article=334413




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 524812
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 416
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031