Всеки има проблеми с нещо. И всеки се кръсти да няма. Но въпреки това те са навсякъде. Особено в нашата държава. И особено във всеки вид услуга.

Цените на услугите ни се струват прекалени. Може да не са толкова високи, спрямо тези на голяма част от европейските държави, но са огромни спрямо качеството им.

Колко пъти ви е причернявало пред очите, когато видите сметките си за тока, телефона, водата, парното, кабелната телевизия... А колко пъти по закона на Мърфи, когато най-много ви трябват, ги няма никакви? А ако тръгнеш да си търсиш правата? Ти си просто поредният недоволен потребител. С месеци изслушваш невероятни оправдания и обяснения. Не от 9, а от 900 кладенеца вода ти носят. Опитват се да те убедят, че те са изрядни и перфектни, а разбира се ти желаеш повече от това, което ти се полага. Въпреки че това, което искаме, е общоприето и в реда на нещата. Да ти е топло, да имаш електроенергия, кабелна телевизия, телефон, интернет...

Поредният петък. Отново нямам кабелна. За кой ли път. Плащам пълен пакет за пет точки. Редовен платец съм. От години им снасям. Решавам да не се ядосвам. Трябва да отстранят повредата. По моя сметка, като знам колко пъти ми е прекъсвала кабелната за тоя месец – повечето време нямах, а в останалото се оплаквах. Нищо. Пак ще гледам филми. Ще видя новините в нета. Да, обаче и интернетът ми нещо... Реших да свърша някаква работа навън. Отново с чиновници. В едно министерство. Нещо, свързано с авторските права. Да съм изрядна.

Часът е 13.40. Звъня в министерството. Добре, че го направих. Те този петък нямало да работят. И знаете ли защо? Пръскали против паразити. В работен ден. Мисля, че на „гадинките” им е все тая дали ще ги убиват в работен или почивен ден. Както и да е. Няма да излизам. Няма да попадам в задръствания. Ще си гледам детето. Отидохме на разходка в парка. Обясних му няколко пъти защо е мръсно – скоро няма избори. Не знам дали разбра. То още не гласува и тези работи не му правят впечатление. Прибрахме се бързо. Беше лошо времето. Тъкмо да го къпя и да му приготвям млякото, когато токът спря. Къпане на свещи. Няма да се давам на един ток я! Какво толкова – десетина часа без ток можело по закон. Сигурно ще го приемат в парламента. Замислих се.

Как стават тия работи?

Шепа лобисти на няколкото заинтересовани лица, успяват да убедят нашите 240 лобиста, които ние – няколкото милиона сме избрали. С какво ли? Сигурна съм, че е с нетърпящи възражения дивиденти. Добре, че вода имахме, защото съм изпадала и в такива ситуации – да се налага заради авария да карат водоноски и с дни да пренасяме бидони с вода. Неволята учи. Оттогава знам, че не с компоти, а с вода, газ и фенерчета трябва да се запасявам. Както и да е. И този лош петък мина.

На сутринта пак проверих кабелната. Тъкмо се появи колкото да ме подразни и пак изчезна. Ясно. Ще си играем на тука има - тука нема. Решили са да ми развалят и съботата. Този път и аз реших да им го върна. На кого? Няма  значение. Обадих се на дадения ми телефон за оплаквания. Оператор! Не, че много му пука, но поне да подам сигнал. Обещаха ми до 72 часа, както е по договор, да ми оправят връзката. Вместо аз да се оплаквам на мен се оплакаха. Имали съкращения. Само двама човека работели и те били заети днес. Това означаваше, че мога да нямам кабел и през двата почивните дни. Вече бях твърдо решена да направя нещо по въпроса.

Тази събота беше работен ден – нещо се отработваше. Реших да взема в свои ръце положението. Тръгнах да се оплаквам. Офисът им беше затворен в три часа. Явно за тях отработването не важеше. Звъннах на телефона за защита на потребителите. Трябвало чак в понеделник да подам жалба или да я изпратя по интернет. И тези не отработваха. Ами като нямам интернет? С пощенски гълъби ли да си подавам жалбите? А къде да подам оплакване срещу комисията за защита на потребителите? Преди години събирахме подписки и петиции. Сега е лесно – правиш група във фейсбук и към нея се присъединяват хора с подобни разбирания. Мога да изчакам да ми дойде интернетът и да си направя групичка.  Присъединете се към дружинката „Тука има тука нема”. А мога и да изчакам понеделник, да отида на място, да си загубя цял ден да пиша жалби, ако си нямам друга работа и някой дебелобуз чиновник да се избърше с нея. И така, като повечето хора, които искат да си използват времето за по-приятни занимания, оставих нещата на самотек. Стигаха ми нервите, телефонните разговори, главоболието и отровеното настроение.

Кабелни телевизии, интернет доставчици, електроразпределителни дружества, ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове и други продавачи на жизненонеобходими услуги. Защо винаги, ама винаги има нещо от тях, което не функционира? Да не говорим, че се случва да не работят едновременно и няколко. И накрая, ако избереш ходенето по мъките да си искаш своето, си поставен пред дилемата: да спреш да плащаш, да се откажеш от всичко и да живееш като пещерен човек, или да продължиш да си даваш парите за химери и обещания. Но накрая винаги за оправдания.

И най-гадното е, че дори и да ти се иска да бъдеш изряден, ти си заложник на институциите. Зависим си от тях. Не можеш да разчиташ дори и на себе си, защото от теб не зависи нищо. От теб се иска да си безупречния платец. Ти нямаш право да пръскаш за насекоми когато ти хрумне.

Мисля си, че трябва да се променят законът и разпоредбите. Ясно и точно трябва да бъде заявено, че там, където услугата е некачествена, потребителят има правото да спре да плаща за нея, да получи компенсация и да започне да се издължава от момента, в който качеството е такова, каквото му харесва и каквото в повечето случаи е обещано. Тогава и единствено тогава преди да ти предложат договора фирмите много сериозно ще се потрудят заедно с качествения и перфектен за тях договор да предложат и качествена и перфектна услуга.

А дотогава ще си я караме през пръсти. Забелязали ли сте, че повечето от нас и през пръсти се кръстят? Замазваме положението. Дали, защото бързаме, или защото не знаем точно с кои пръсти, но е факт, че много не се и замисляме как е правилно.  И без това го правим толкова рядко.

----------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във вестник "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=325573