Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2010 18:43 - Пазете децата! Или '' На разходка'' (Публикувано във вестник ''Стандарт'')
Автор: svetlaivanova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2089 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Не знам аз ли съм лудата или на мен ми се привиждат всякакви, но факт е, че ги срещам всеки ден. По улиците. В парка. Сигурно бих добавила и градския транспорт, но за моя радост и спокойствие не го използвам. Затова пък мога да кажа по пътищата. Сега да не ви заприлича на оня стар виц, в който някакъв карал в обратна посока на движението и мислел, че всички други са объркали пътя. Както и да е. Сами преценете.

Излизам на поредната разходка с детето си. В парка до нас. Вече ми е познат, като собствен двор. За разлика от двора ми, за който се грижа само аз - градският парк, за който се грижи цяла община, не е мръднал откъм разкрасяване. Откакто го зная. Преди време, когато се разхождах в него през зимата, се тюхках, че не се чисти, но пак беше по-добре от другите сезони, в които всичките му кусури лъсваха на показ. Тогава все още не се заглеждах в състоянието на детските люлки, които в повечето случаи се ползваха от възрастни. Да. Възрастни! Тези жалки, изтърбушени ретро люлки се полюшваха също толкова немощно и мъчно, колкото и изглеждаха. Издаваха пронизващ мозъка скрибуцащ звук, все едно се оплакваха от съдбата си – направо да ти се доплаче. Но тях какво ги мисля. Важни са живите малки създания, които трябва да ги използват и да им се радват. Не исках това да са първите олющени люлки, които синът ми вижда, но поради липса на други наоколо, реших да му ги покажа, както му бях обещала.
image

Тръгнахме с бойна крачка натам. Е, не много бойна, че все гледах в краката ни да не настъпим някое кучешко... Всъщност очите ми бяха в няколко посоки (и аз не знам как го правя, но ако имате деца ще ме разберете). С единия чифт гледах надолу къде стъпваме, с другия встрани, защото трябваше да съм будна за неочакван колоездач или прехвръкващ скейтбордист, а с третия си чифт сетива се ослушвах за отвързано зло куче. Минахме покрай забързани и нацупени хора с тежки рамене, съмнителни просяци, награбили се любовни двойки, развеселени групички с бири в ръка и ръчно направени цигари в устата...

Стигнахме невредими! Обаче люлката беше заета. От някакъв мъж, който явно беше решил да провери издръжливостта й. Човекът беше на видима възраст около четиридесет. Не помръдна да ни отстъпи мястото си (ненаиграл се и той!), въпреки явното нетърпение на детето. Стоически си чакахме реда няколко минути. Погледахме го известно време. Няколко пъти обясних на сина ми, че чичкото всеки момент ще слезе, че сигурно има неизживяно детство и куп глупости, които си изсмуках от пръстите, но така и не намерих най-подходящото обяснение. То и такова няма! За мое облекчение, поне на този етап детето ми (на година и половина) няма богат речник от думи и не ми зададе стоте въпроса „защо?”.

Застанали на разумна дистанция почакахме още малко и наблюдавахме развилнелия се чичко. Той също благоволи да ни забележи, но при първото по-дълго пресичане на погледите ни реших, че е по-добре да си ходим там откъдето сме дошли. Синът ми естествено не искаше да си тръгва и дълго вървеше полуобърнат към люлката за игра. Сочеше я с ръчичка и викаше „Мамо, ъ-ъ-ъ”, което на неговия бебешки език означаваше: „Мамо, ето я люлката. Няма ли да се качим? Защо? Защо? Защо?”. „Друг път, друг път, друг път... утре, мамо...” – отговарях. Всеки ден не е Великден.
image

И така, сменихме посоката. Насочихме се към едни изпочукани, изпонадраскани фигури, които някога са били бели.
image
Докато вървяхме към тях мислех като какви животни да му ги представя. Вече не приличаха на никакви.

Внезапно на сантиметри от нас профуча един  младеж с колело. Момчето с бясна скорост упражняваше уменията си да кара като на колодрум. Явно идваше някъде от високо, защото се движеше по инерция. После още един. Хватката на дланта ми, с която стисках детето, се затегна инстинктивно и сигурно вече му бях зачервила ръчичката. Тези велосипедисти със сигурност още нямаха шофьорски книжки като се има предвид възрастта им, но пази боже като вземат, излязат на улицата и подкарат други возила! След поредния бързак се обърнах да видя някакво мероприятие ли се провежда или състезание по колоездене насред парка? Нищо подобно. За сметка на това между храстите по малките хълмчета се прокрадваше пътечка, широка не повече от педя, от която извираха колоездачите. Междувременно фъртуните на колела се бяха събрали на едно място и обсъждаха състезателните си способности. Реших, че трябва да  ги предупредя да бъдат по-внимателни. Приближих се към тях и любезно ги помолих да не се упражняват тук. Сега видях, че съм била права - дечурлигата бяха на не повече от дванайсет-тринайсет години. Едното ми отговори, че тези пътеки са предназначени за това, а другото просто не смея да го цитирам. Докато водех разговор, за не повече от две минути, детето ми беше приклекнало и със свободната си ръка бъркаше в едно надявам се поне кучешко ако...

Прекратих разговора. Извадих запасите. Антибактериален гел за детски ръчички, вода, мокри и сухи кърпички. Междувременно синът ми беше решил да ми помогне, като се избърше в джинсите, с които го бях спретнала.
image


image
И така. Върнахме се по спешност в къщи. (Добре, че не се бяхме отдалечили много.) И понеже бях обещала игри и разходки се насочихме към един частен детски център. Неволята учи! Поне в него нямаше изненади. Нямаше и вонящи бомби. Нямаше превозни средства. Надявам се нямаше и луди. Поогледах се за сополиви деца, за да не се приберем с вирусче. Всъщност имаше едно, но то не се брояло. Било на „шефката”.

Накрая си платихме таксата за посещението на увеселителния център. Помислих си, че синът ми е още малък, но щом порасне явно трябва да научи, че няма нищо безплатно на този свят... Засега предпочитам аз да платя тази цена, отколкото другата – риск за живота и здравето му. Ама нали плащаме данъци, за да са чисти, красиви и спокойни градините и парковете ни, ще попитате. Напълно сте прави, но това е друга история.image


image

 



Тагове:   куче,   здраве,   риск,   данъци,


Гласувай:
6



1. анонимен - киро
07.06.2010 07:20
Кой ти мисли за люлките на нашите деца и парковете,за тяхното състояние? Виж какво се дава по телевизията-откриване на поредната детска градина (няма лошо),на участък от метрото (няма лошо),на участък от нов път(няма лошо), кой ще ти занимава с такива дреболии ? Боко и Фънда чупят само стойки пред телевизиите и събират рейтинг!Не забелязвате ли че добрите работи стават само в и около центъра на София ?
цитирай
2. svetlaivanova - ''Не забелязвате ли че добрите р...
07.06.2010 10:40
''Не забелязвате ли че добрите работи стават само в и около центъра на София ?''
Именно за центъра говоря. Тези стърчащи кабели, счупени пейки и люлки съм снимала до Орлов мост. По-централно място от Борисовата градина не зная.
цитирай
3. freee3 - добри снимки:)
10.06.2010 22:18
Фотосите Ви са много показателни. Всеки ден минавам от там. Люлката все още виси...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svetlaivanova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 524743
Постинги: 137
Коментари: 266
Гласове: 416
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031