Прочетен: 6196 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2011 18:51
Няколко пъти правя опит да си купя български чесън, но все улучвам китайски. Вече ми стана ясно, че щом продавачката каже „Не го знам какъв е”, значи не е тукашен. Не е редно да не знаеш какво продаваш, но я разбирам. И тя заплата чака. Просто хем иска да ми го продаде жената, хем не иска да ме излъже.
Китайският чесън е толкова дръпнат и лют, че очите ти се насълзяват от него. Става ти тежко на корема, а на сутринта вкусът в устата ти е същият, все едно току-що си го изял.
Чудя се къде изчезна родният. Не съм по сметките, обаче не е ли по-изгодно вместо да го внасяме от Китай, да разчитаме на собственото ни производство?
Подобен е проблемът с дрехите и обувките, които се произвеждат там. Уж по чужд лиценз, уж били същото добро качество и само евтиното производство ги отличавало от оригиналите, обаче и те ни излизат като чесъна – люто и скъпо.
Китайците били евтина работна ръка. А у нас ръцете са ни безценни. Предпочитаме да си седим върху тях в къщи, но не и да се хванем някъде за по-малко пари. Ако пък създадем нещо на местна почва, слагаме смело етикет „Произведено в България” до високата цена и се чудим защо никой не купува. Китайците продават за 1 левче, но магазините с техни стоки не фалират.
Жалко за децата ни, които ще намразят плодовете и зеленчуците. Защото на пазарите ни все по-рядко намираме нещо вкусно. Продуктите нямат нито същия мирис, нито същия вкус като тези, които помним ние, по-възрастните. Добре, че от време на време се намира по някоя и друга баба, било то наша или съседска, да ни снабди с домашни яйчица, непръскани с препарати зеленчуци, пресни плодове, които не са набрани зелени, нито са пътували с дни и седмици до чинията ни, и истинско мляко, та да не забравяме хубавия български вкус на продуктите.
За разлика от повечето безработни днес нашите деди са били свикнали да не бездействат. Дори само за единия хляб. Възрастните хора са от изчезващото поколение българи – онези, на които не им се стои без работа. Те са свикнали да се трудят и, докато могат да ходят и да виждат, няма да скръстят ръце. Та дори и само в собствената си градина, все ще вършат нещо. Намират се и такива, които продължават да търсят надомна работа, за да подпомагат жалката оценка за дългогодишния си труд. Но и за тях са се „погрижили”. Фирмите фантоми, които взимат по 5-10 лева, за да излъжат хората, че намират работа, са във всеки вестник за тая възраст. Колкото и малко пари да взимат китайците, едва ли е колкото месечната пенсия на дядо ви.
Между другото - виждали ли сте млади момичета, излезли да продават карета, чорапи или терлици, изплетени на една кука – нещо толкова типично за българските къщи. Но баби може да видите. Дори и да дойдат по-добри времена за нас, какво ще правим, когато това поколение си отиде? Може би ще пишем истории за това, как се сади пиперо, как се е готвело в подница, как са се раждали и отглеждали пет деца и как се оцелявало във времена на войни и кризи с малка пенсия. Във всеки случай не е ставало с хленчене и скръстени ръце.
----------------------------------------------------------------------------------
Публикувано във в-к "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=380447
Тагове:
А за китаеца е важно само едно:От 24 часа денонощие да работи 25 часа и един да почива,макар че не е ясно къде е този един час.
Поздрави.
12.09.2011 13:20
А за китаеца е важно само едно:От 24 часа денонощие да работи 25 часа и един да почива,макар че не е ясно къде е този един час.
Поздрави.
Всички станахме учени и не ни остава време за производтсво и релана работа.
А за китаеца е важно само едно:От 24 часа денонощие да работи 25 часа и един да почива,макар че не е ясно къде е този един час.
Поздрави.
Искрено ме разсмя с това за работния китаец:)))) Но май не е много смешно. Ние правим точно обратното... Е, не всички.
12.09.2011 17:51
12.09.2011 18:09
12.09.2011 18:13
Ако е вярно, много сме я окъсали......
Благодаря за мнението Ви! Радвам се, че има ценители и мислители, като вас:)
Ако е вярно, много сме я окъсали......
Вярно, разбира се. Материалът е писан за в-к "Стандарт", не само, като разказ. Явно не ви се е налагало да купувате чесън скоро?:))) Най-естествения въпрос в последно време е да попиташ дали е китайски или български. Пробвайте някой път да видите какво ще ви отговорят. Аз имах късмета да намеря скоро български, "от производителя". Този път не ме излъгаха. Пробвах го в къщи, върнах се и го изкупих всичкия.
П.С. Не е голямо количеството. Нямам за раздаване:)))))
"Лапай, каквото дават бе, ахмак!"
Ами да, лапайте, каквото дават!
16.09.2011 10:52
"Лапай, каквото дават бе, ахмак!"
Ами да, лапайте, каквото дават!
:)))))))))))))