Живеем депресирани. Ами как да не сме, като лошото настроение е станало част от имиджа ни.

Ходим с унили лица. Ами как да не ходим, като накъдето и да се обърнем – все някой ни гледа накриво, все нещо около нас ни дразни.

Посещаваме психоаналитици. Често мислим, че тези в насрещното платно са лудите.

Трудно задоволяваме нуждите си от щастие. Ами как да е лесно, като претенциите ни стават все по-големи, а възможностите са все същите.

Забравяме рождени дни. Да са живи и здрави майки и баби, които ни напомнят кой празник е на дневен ред. Ние не си правим труда да запишем някъде датите, защото имаме по-важна работа.

Решаваме да напомним за себе си на Нова година, като изпратим клиширано стихче, сътворено и тиражирано от някой по-умен. Препращаме на всички ес-ем-еса с елхичката, за който някой друг се е потрудил. Копи-пейстът е велико откритие! Още по-нескопосано пишем „ЧНГ” или обръщение до всички, но на „ти”. Да звучи като лично. Е, благодаря! На мен не ми пращайте такова. Не, че съм претенциозна, но като си представя, че съм една от всичките ви в списъка -  не ми е гот. Нямам нужда от такива приятели. То кой ли има...

Помислете как искате да ви запомнят, кои са истински важните неща за вас. И хора. Прегледайте телефонния си указател. Не са чак толкова много, нали?

По-добре се чуйте само с един човек за Коледа, но му пожелайте нещо, от което има нужда.

По-добре направете малък жест, отколкото ненужен подарък.

Замислете се колко пъти наистина искате да знаете как се чувства човекът отсреща. Или просто с „как си” ви е по-лесно да започнете разговора. Бъдете искрени, формалният въпрос не ви прави по-загрижен.

Хвалим се, когато някой ни се е извинил. Случва се толкова рядко. А колко пъти вие самите се сетихте напоследък да се извините? Можете ли да се похвалите поне с един случай. Някой настъпва някого в трамвая и вместо ”Извинявайте” или  „Прощавайте” се чува „Опа-а-а!”.

Все искаме да получаваме, но забравяме да си го поискаме с „може ли”. За „моля” и „ако обичате” да не говорим, голямо усилие струват тия думички.

Ако питате мен, дръжте на чистотата и любезността в отношенията. Всеки ден. Не се изтъквайте за направеното добро. Не искайте да ви благодарят. Малко е обидно да ви изказват признателност само един път в годината, нали? То е като да ви кажат: „Честита баня”.

Колко често вие казвате „благодаря”? Със сигурност го правите, когато е необходимо – например ако получавате нещо материално. Защо тогава да не благодарите за истински важните неща – тези, без които не можем. След добре изкарано време с приятели,  когато получавате внимание, любов, жест на уважение, приятна вечеря, неочаквано обаждане, добра вест. Какво ви струва? Или смятаме това за нещо, което ни се полага.

За да имате основание за претенции, не е достатъчно да станете

претенциозни. Помнете, че човекът отсреща може да не е в лошо настроение, а вашето – не е нужно да разваля чуждото.

Животът не е покер. Картите раздавате вие – винаги можете да помолите за „по-добра ръка” или да подадете вашата. Старайте се да правите не добро впечатление, а добрини. Вършете ги не за благодарност или заплата. И не си запазвайте правото за друг път. Друг толкова удобен случай може да няма. Затова - не чакайте Коледа за да подарите подарък. Тогава всеки очаква дарове.

Не чакайте деня за прошка. Човекът отсреща може да не го дочака.

По-добре научете децата си първо да казват „моля”, отколкото, че имат пиш.

По-добре кажете „заповядай”, отколкото да заповядвате.

Не е нужно да станете стюардеса, за да питате мъжа ви има ли нужда от нещо за пиене или за ядене.

Забравените думички са кратки. Дори и в забързаните ни времена могат да се вмъкнат. Силата им не е в тяхното произнасяне, а в тяхното послание. А когато нещо идва от вашето сърце – то винаги стига до друго. Уважавайте себе си.

Изборът да бъдеш добър е по-труден. Но после идва лесното. И удоволствието да ти е леко на душата, защото няма как да не те харесат, когато си ведър и мил сред навъсени и кисели.

----------------------------------------------------------------------------------

        Публикувано във вестник "Стандарт":
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-12-17&article=351112